Rss feeds

Взаимоотношения и комуникация ››

Несъзнателният страх от емоционална близост

Марина Стойчовска
0 коментара

Повечето от нас знаят какво е да си в отношения , които бавно и постепенно се развиват. На някои хора, обаче, се случва така, че започват да усещат как без да искат отстъпват назад. Отказват да правят опити за по-нататъшно емоционално обвързване, опитват се да избегнат връзката по неясна и за тях самите причина. Не могат да обвинят отсрещния за нещо, нито пък има някакъв обективен проблем в самите взаимоотношения. Но осъзнават, че дълбоко в себе си таят ужас от това да са в по-близък контакт с другия. Всъщност страхът често им пречи да се стремят към връзка, която може да се окаже ценна и удовлетворяваща.  Околните виждат този страх от интимност и го коментират. Интимността изглежда страшна, защото изисква някаква степен на откритост,а това предполага уязвимост.

Причините да се страхуваме от контакт с другия стоят в нашата ранна детска история. Част от нас научават в детството си, че човешките връзки могат да бъдат болезнени, следователно страшни и опасни.

 Когато ни заплашва опасност, като всеки бозайник, ние изпадаме в ступор, подготвяйки се за борба или за бягство. Някои хора стават пасивни или напускат  пространството на опасността-физически или ментално, а други хора проявяват раздразнителност и критичност. Бягството или борбата стават защитни механизми срещу болката, която вярваме,  че ще настъпи в следствие от близостта с другия.

Как се оформя страхът от емоционален контакт?

Когато бебето започва да създава връзки с околните, то често има болезнени преживявания. Болката след това се свързва със съответния човек, който е присъствал на болезненото преживяване и се счита, че той е отговорен за нея. Тъй като бебетата са физически постоянно около  настойниците си, няма как те да не са свързани с един или друг болезнен спомен.  

Бебетата се опитват да задоволят своите нужди от удоволствие, безопасност и сигурност. Те използват различни начини за това-плачат, усмихват се, гукат и осъществяват  всякакъв друг вид контакт с околните. Децата продължава да използва тези канали за комуникация, ако на тях се отговаря. В противен случай  се чувстват  самотни и постепенно спират да общуват. Има случаи, в които на нуждите на бебетата не само не е отговорено, но те са и наказани и наранени заради тях. Децата  могат да се сблъскат много рано със студенина, безразличие, враждебност, ако родителите не могат да отговорят на потребностите им по добър начин.  Така те се научават да възприемат света не като място на удоволствие и безопасност, а като застрашаващо ги от болка и опасности място. Бебетата реагират с оттегляне от света, за да се предпазят от болката. Те свиват мускулите си, за да избегнат  болезнената ситуация. Децата постепенно се научават, че чрез съкращение на мускулите не само могат да избегне болката, но и превантивно да се предпази от нея. Крайният резултат е, че те започва да се страхуват  от осъществяване на контакт с другите, защото вярват, че този контакт може да е болезнен, както е било досега.

Можем да илюстрираме този механизъм с това, което се случва, когато детето докосне повърхността на горещ котлон. В такъв случай то съкращава мускулите и дърпа ръката си назад незабавно. От  там нататък знае, че е опасно и болезнено да се пипа котлона и никога повече не се докосва до него. По същия начин тялото реагира, когато детето се сблъска с каквато и да е болка, дори и емоционална. И както се научава да не се докосва до котлона, така се научава да не се докосва и до хората. Автоматично се свиват мускулите му, за да се оттегли от болката. В екстеремни ситуации, когато болезненото преживяване е мощно, или е в началото на живота, когато детето е силно чувствително и беззащитно, болката от срещата не преминава и човек никога не се отпуска. Така тялото остава в „замразено“ състояние, неспособно нито да бяга, нито да се бие. Тази замръзналост може да продължи цял живот, освен ако човек не се научи да я идентифицира и не работи върху нея.

Как  страхът от емоционален контакт се отразява в живота ни?

При човек, чийто най-ранен опит за контакт е свързан с болка и травма, може да се наблюдава силна тревожност или дори ужас от контакт с останалите. Може да има дори физически реакции-напрежение в ставите, врата и диафрагмата или в други мускули. Този дискомфорт се свързва с непрестанно състояние на напрегнатост, което изморява мускулите и ставите. Може да се стигне до там, тялото и душата ни да не изпитват нищо, никакви усещания и чувства. В следствие на това може другите да ни възприемат като студени, дистанцирани, безчувствени и емоционално отсъстващи. Ние също може да се чувстваме хронично дистанцирани и изолирани от другите.

При всеки човек в даден момент контактът с другите в ранното му детство е бил болезнен. Ето защо всеки от нас се стреми усилено да избягва определен тип отношения. Това несъзнателно избягване на контакти с хора може да ограничи възможностите ни за запознанства или да намали страстта ни за живот.