Rss feeds

Психология на личността ››

Няколко понятия, свързани със зависимостите

Ива Иванова
0 коментара

Пристрастяването е състояние, при което човек приема вещество (алкохол, кокаин, никотин ) или участва в дадена дейност (хазарт) за удоволствие, но по-нататъшното използване става натрапчиво и пречи на обикновените житейски отговорности, например работа или отношения, и влияе върху здравето. Сигурен признак за зависимост е наличието на абстиненция. Абстиненцията е силно, тежкопреодолимо влечение да се набави съответното вещество или да се извърши дейността, към която е зависимостта. Тя се свързва с физически(болки в мускулите и ставите, повишено кръвно налягане, отпадналост и др.) и емоционален дискомфорт(тревожност, депресивност, напрежение и т.н.). Именно поради физическия и психическия дискомфорт съществуват физическа и психическа зависимост. Зависимите не са наясно, че тяхното поведение е извън контрол и причиняват проблеми на себе си и другите.

 

Настъпва момент, в който тялото се адаптира към присъствието на психоактивното вещество, така че наркотикът вече няма същия ефект. Този феномен е известен като толерантност. Колкото повече време минава, толкова повече се увеличава толерантността. Така има риск да дойде момент, в който, за да може зависимия да почувства ефекта от психоактивното вещество, да вземе твърде голяма доза, която да е опасна за живота му(т.нар.свръхдоза).

 

Въпреки това причините, поради които хората прибягват към зависимо поведение, не се коренят във физическите усещания. Хората  употребяват наркотици, играят хазарт или пазаруват почти винаги в отговор на емоции, които са тежки за тях. В тази връзка лечението на пристрастяванията изисква разбиране за психологическите процеси у човека. Само така би могло да се преодолее психическата зависимост.  

 

Зависимостта не е просто търсене на удоволствие и отказа от съответното вещество или поведение няма нищо общо с морала или силата на характера. Зависимостите са болестно състояние и на хората, страдащи от този тип проблем, трябва да се гледа именно като на болни, които не носят отговорност за болестта си и които се нуждаят от подкрепата на близки и специалисти.