Амарна

Да бъдеш идол за детето

„Не гледай мен, а прави това, което ти казвам“ е често повтаряна фраза, която обаче само обърква. Те няма да направят каквото казва родителя, а ще повторят това, което им е показвано неколкократно във времето. Взирайки се в нашето поведение, можем лесно да разберем какви сигнали подаваме. Главната цел на родителя е да утвърди позитивен пример, от който детето да се учи. (Burke, 1997, pg.150

Разиграване на подходящото поведение като игра е начин да се представи пример за подражание, който да учи малчугана и  без намесата на наказания. Всеки един път, когато го правите, се увеличават шансовете детето ви да усети кога постъпва не както трябва. (Burke, 1997, pg.97). Робърт Еймерс предлага патерн за такава игра. Състои се от 4 стъпки: 1)Влезте в роли, които след това да си размените; 2) Представете сценката така, както вашето дете я вижда; 3)Започнете играта; 4)Обсъдете разиграването след това, използвайки положителни и отрицателни критики (Eimers, 1977, pg.43). Техники като тази помагат на детето да мисли предварително и да се адаптира към потенциално затрудняващи го ситуации, като се научава занапред да реагира по – гъвкаво в ситуации от ежедневието. (Schaefer, 1982, pg. 112 – 113).

Ефективното поощряване

Рей Бърк пише: „Поощряването е едно от най – важните и въздействащи неща, което правите като родител... Помага на детето да израстне емоционално.“ (Burke, 1997, pg.51). Няма как да не забележим, че ефектът  не може да бъде по – добър – поощряването е метод, при който фокусът се държи върху хубавото във всяка ситуация. В книгата си „Как да влияем на децата“ Чарлз Шеферс пише, че похвалата е даването на „реалистична, положителна оценка на детската постъпка“. (pg.230).

Мотивът за поощряване е изграждането на самоуважение, изграждане  чувство на лична удовлетвореност, както и такова на сигурност у себе си (Hurlock, 1978, pg.311). Увереността се поражда с усещането, че действията  не само не остават незабелязани, а и биват окуражавани, защото са положени усилия. Норма Кътс смята, че похвалата създава чувство за благополучие. Окуражавайки детето си, вие го научавате да се справя добре с всяка задача занапред.

Знаейки вече какво е поощряването, трябва да внимаваме кога и колко често го правим, без да преувеличаваме или ощетяваме. Ако детето се чувства недостатъчно насърчавано, това би могло да доведе до липса на увереност и чувство на маловажност, както и обезсърченост към нови за него занимания. Но от друга гледна точка, престараването от страна на родителя би го накарало да приеме повече неща като дадености, да бъде арогантно, с измамно чувство за липса на неуспехи, и като цяло да се разглези. За да поощраваме пълноценно е необходимо да се поддържа баланс. Рей Бърк обстойно покрива въпроса относно „кога и как“ да окуражаваме детето без да преувеличаваме или омаловажаваме (Burke, 1996, pg. 52). Първо, да похвалим детето, когато се справя добре с нещо, което родителят е приел за даденост. Второ, да похвалим детето когато подобри свое умение. Трето, да похвалим детето когато се справи с нова задача. (Burke, 1996, pg. 52). Тези три ситуации отговарят на въпроса кога и колко често детето да бъде поощрено без намесата на отрицателни възпитателни методи.

Уменията на родителя

Важно е как се поднасят поощренията към детето. Първо, правете така, че детето ви да разбира кога сте одобрили поведението му – без значение чрез думи или дела. Използвайте фрази като „браво“, „продължавай в същия дух“, „чудесно се справяш“ и т.н. ; физическа проява на топли чувства – целувка, прегръдка, плясване на ръце („дай пет“), кимване или аплодисменти, още наричани осезаем начин на покрепа, осезателно подкрепление (Burke, 1996, pg. 56). Второ, дайте знак на детето, когато сте доволни от него, като му обясните, че искате да продължава в същия дух. Така то ще знае да се държи така занапред. Трето, винаги обосновавайте логически защо адмирирате доброто поведение. За детето е полезно да знае предимствата, тъй като ще може да открива причинно – следствените връзки (Burke, 1996, pg. 54). Награждавайте го.

Заключение

Да си ефективен родител изисква отдаденост, внимание, любов и отричане на неутвърдени, мимолетни наказания. Може би е най – важната работа и роля в живота ни, консумираща огромна част време, но раждаща най – хубавите плодове. За да изпълним ролята си на ментор, трябва да сме целенасочени, да имаме ясни очаквания, да сме спокойни въпреки настроенията на детето, и да го насърчаваме с добро или лошо, с разиграване на ролеви игри, запазвайки своя образ на модел за подражание, и накрая – да го похвалим за положените усилия. Бъдещото поколение ще просперира психологически когато му се посветим като родители и положим усилия за възпитанието му.

Източник: ALLPsych Journal, SUCCESSFUL PARENTING SKILLS THAT SHAPE CHILDREN’S BEHAVIORS, William Lopez, May 15, 2004