Rss feeds

Психотерапия ››

Следродилна депресия

Ива Иванова
0 коментара

Повече от 80 % от родилките изпадат в чувство на потиснатост след раждането. Това е лека форма на депресия, която започва няколко дни до една седмица след раждането и продължава не повече от две седмици. Изразява се с прекалена чувствителност и сълзливост, тревожност, безсъние, както и лесна раздразнителност. Често това състояние отминава след като майката получи помощ с бебето и си отпочине. Ако, обаче, не премине за две седмици, тогава вероятно става дума за следродилна депресия. Около 20 % от родилките изпитват клинична депресия, която се проявява по всяко време през първата година. Важно е да се направи разлика между нормалните емоции, възникнали в следствие на раждането, и тези, които изискват чужда помощ и евентуална намеса от специалист – много нови майки имат периоди с чувства на тъга през първите месеци, но ако например жената плаче по цял ден няколко последователни дни или има пристъпи на паника, то тогава е необходимо да се обърне към психолог. 

Причини за поява на следродилна депресия

Следродилната депресия може да се появи у всяка жена веднага след раждането или няколко месеца по-късно. Причината за възникването на това състояние е комбинация от различни фактори – хормонални (при раждането се нарушава баланса в организма), биохимични, социални (безпаричие, морални задръжки), психологични (страх, чувство на вина), генетични (по наследство, ако някой от родителите или баба/дядо са изпадали в някакво психологическо разстройство). За съжаление лекарите понякога не обръщат внимание на тревогите на майката, отчитайки ги като хормонални промени и част от приспособяването към майчинството. Освен това обществото осъжда негативните чувства(страх, гняв, тъга и т.н.) и споделените такива биха могли да уплашат околните. Това потиска желанието на майките да се изразят и те се опитват да се справят сами, задълбочавайки още повече проблема.

Симптоми 

-Безсъние; 

-Безпричинен плач, тъга; 

-Внезапна загуба на интерес към неща, които преди са били приятни; 

-Затруднения с концентрацията; 

-Липса на апетит; 

-Тревожност; 

-Раздразнителност и честа смяна на настроенията; 

-Стремеж към изолация – странене от роднини и приятели; 

-Страх от излизане навън;

-Страх от отхвърляне от страна на партньор;

-Плачливост и изтощение;

-Невъзможност за взимане на решение;

-Притеснение да не се случи нещо лошо на партньора или на бебето

-Чувство за вина

-Пристъпи на паника; 

-Самоубийствени, страшни или постоянни негативни мисли;

В много редки случаи се наблюдава следродилна психоза, която се изразява в халюцинации, странни мисли, мания, делюзия (заблуда) и често опити за самоубийство. В тези случаи се налага спешна намеса на специалист поради опасност от самоубийство на майката и нараняване на бебето. 

Следродилна депресия при мъжете

Следродилната депресия се свързва със състоянието на майките след раждане. Малко известен и рядко коментиран е фактът, че бащите на новородени бебета също могат да страдат от следродилна депресия.
Американски учени провеждат изследване, резултатите от което сочат,  че 14 % от майките в САЩ страдат от умерена или изразена следродилна депресия. За сравнение процентът на бащите с такива симптоми е 10. Проучването е направено сред група от над 5000 двойки, с деца над 9 месечна възраст.
Учените не са изненадани от процента на майките със следродилна депресия, но рискът от това състояние при бащите е бил силно подценяван до момента.  При мъжете следродилната депресия се изразява в необичайна раздразнителност и дори агресивност. Причините за депресивни следродилни състояния при жените се дължат най-вече на промени в хормоналните нива и стресът по време и след раждането. Лекарите уточняват, че при мъжете, следродилната депресия е от друго естество. В повечето случаи е провокирана от притеснението, че трябва да се грижат за дете, а някои се чувстват и пренебрегнати от съпругите си.

Лечение

Лечението на следродилна депресия е комплексно. Необходими са почивка и продължителен сън на младите майки. Добре би било да се използва психотерапевтична помощ, а понякога при по-тежки случаи могат да се приемат медикаменти.