Амарна

Ниска самооценка или понижено самочувствие – има различни начини, за да наричаме онова чувство, което постоянно ни кара да преживяваме себе си като недостатъчно добри, неможещи, незнаещи, непълноценни. Защо толкова много хора по света страдат от липса на здравословна доза самочувствие?

Всеки от нас в ранните си години се нуждае, за да оцелее и да се учи от своите родители, други роднини и учители, които се превръщат в авторитети за нас. Благодарение на тях ние оцеляваме по един или друг начин. Именно заради това задължително условие за нас се превръща това, да следваме нещата, на които те ни учат – правила, норми, ценности, възпитание. Нашите адаптация към средата и подчинение са жизнено важни за оцеляването ни в този период. Тук ние се учим чрез забележките и посочените от авторитетите ни грешки на това как впоследствие сами да съдим за грешките и слабостите, които ще проявяваме. Така се ражда „критикът” вътре в нас. Той започва да звучи вече не като външен авторитет, а като вътрешен наш собствен „глас”, който ни осъжда за различни неща. Т.е. ние го интегрираме у себе си.

Има различни начини, за да се формира у нас т.нар. садистичен критик, който ни пречи да се развиваме и да живеем пълноценно живота си. Той може да се формира през различни реплики, като: „не е добре, че си такъв, какъвто си”, „виновен си заради това, че ние не се разбираме помежду си”, „постоянно съзадаваш неприятности”, „много си глупав/а”, „не те бива в нищо” и т.н. Но не репликите сами по себе си формират критика, за когото говорех по-горе. Отношението е онова, което се превръща във важен фактор. Понякога дори без да го изразява вербално, авторитетът би могъл да изпраща подобни послания към детето, така че то да си мисли, че нещо в него не е наред и не е „както трябва”. В един момент е възможно това презрително отношение на нашия авторитет, да се превърне в наше собствено, което е насочено към нас самите. Когато сме тийнейджъри или подрастващи, много често насочваме тази критика към себе си и смятаме, че тя ни помага, за да се превърнем в такива, каквито „трябва да бъдем”. Ефектът обаче не е постигнат – непрекъснато усещаме неудовлетворение у себе си. Понякога критиките към нас самите ни провокират да се променяме според представата за това какво трябва, но това отново ни носи неудовлетворение. Понякога създава илюзорното усещане, че намаляваме собствената си тревожност (защото вече не се притесняваме, че околните ще видят колко несъвършени сме). Истинската удовлетвореност обаче отсъства, защото ние не правим онова, което искаме, а това, което трябва да направим (според нашите авторитети или вече други значими хора в живота ни). Този вътрешен глас у нас е толкова постоянен, уверен и императивен, че често дори не го подлагаме на критика. Когато той се появи, единственото, за което помисляме е как да удовлетворим желанията му – по същия начин, както прави едно подтиснато дете, за да бъде обичано или да избегне санкциите на своите родители. Цял живот живеем с усещането, че не не сме достатъчно добри, за да бъдем обичани от някого. Друго, което заляга като убеждение у нас е, че без наказание, няма да постигнем нещо различно – това е единствения път към промяна, който са ни показвали преди и знаем само него.

Всичко това означава ли, че в действителност ние никога не правим грешки? Не. Здравата самокритика е ценно качество, защото всички ние сме правили и правим грешки – както като деца, така и сега. Понякога се държим глупаво дори. Здравата самокритика ни поставя граници, но и помага след това да приемем себе си такива, каквито сме – несъвършени. Учи ни на това как да можем да живеем сами със себе си в съгласие, дори знаейки, че грешим понякога.

Познавате ли хора, които демонстрират високо самочувствие във всяка една ситуация и считат себе си за безгрешни? Не им завиждайте прибързано. Всъщност те също имат ниско самочувствие, но се опитват да го прикрият чрез маската на демонстрирано превъзходство.

Понякога е много трудно човек сам да намери границата между никакво и прекалено високо самочувствие. Особено, когато в ранните години примерите за това са били демонстрирани по нездрав начин. Една от първите стъпки към промяната се състои в това, да си дадем сметка, че т.нар. критикуващ глас вътре в нас не изпълнява градивна функция в живота ни, че именно той ни пречи да бъдем удовлетворени. Следващата стъпка се състои в това да разберем, че вече сме възрастни хора, които можем да повлияем отново сами на себе си, но по един различен начин. Това понякога е трудно да направим сами и е нужно да потърсим нова авторитетна позиция, която да ни съдейства – тази на терапевта. Ако специалистът е добре обучен обаче, той само ще ни съпроводи към начина, по който можем по добър начин да поставяме граници сами на себе си и да живеем удовлетворени от живота, без да се критикуваме по садистичен начин. Често това е дълъг и нелек процес, който изисква големи усилия от страна на клиента. Ако той обаче потърси съдействие, това е първа стъпка към промяната, защото за целта, той си е казал: „аз заслужавам да бъда по-щастлив”.