„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.” Ницше Виктор Франкъл е австрийски психиатър, философ и психолог, основател на школата по логотерапия, считана за третата виенска школа по психотерапия. Франкъл оцелява по чудо Аушвиц и написва една от най-влиятелните книги на нашето време “Човекът в търсене на смисъл”. Книга, която показва, че животът „съдържа потенциален смисъл при всички условия, дори най-непоносимите.”

Възхищаваме се от интелигентните хора, чудим се дали нашите собствени деца не са вундеркиндчета и се питаме как се случва така, че някои хора са просто умни, а други са направо гении.

Голяма част от студентите по психология са се насочили към тази специалност с идеята да се реализират като психотерапевти, вярвайки, че единствено университетската подготовка ще им даде тази възможност. Реалността обаче е различна и пътят до позицията на психотерапевт е по-сложен и дълъг.

Техниката, с която Роджърс е особено известен, е отразяването. То е огледало за емоционалната комуникация: ако клиентът каже: “Чувствам се отвратително!”, терапевтът трябва да отрази това, като каже: “И какво, животът те смачква, така ли?”.

Процес, развитие, ставане - това е основната терминология, с която борави Роджърс. Но каква е посоката на това развитие - това е твърде важен въпрос, от отговора на който зависи цялата личностна конструкция.