Страхът контролира живота ни по много начини, независимо дали сме наясно с това или не. Още от детството ние оформяме нашите реакции спрямо страховете. Те стават като наш навик, ние реагираме по съответния начин и като възрастни. Нашите най-ранни реакции продължават да съществуват в настоящето ни и повлияват начина, по който функционираме и се отнасяме с другите.

Само няколко думи в областта на психичното здраве са толкова двусмислени, колкото е терминът психотерапия, натоварен с редица значения само някои от които са – помощ, лечение, съветване, насочване, образоване и дори влияние.

Да се обърнем към друг човек за помощ е неминуемата последица на пониженото ни усещане за контрол. Обикновено, когато това се случи, нямаме сили и ресурс, за да се справим сами. Контактът с доверено лице може да спомогне за едно бързо облекчаване от стрес и дори да възстанови емоционалното равновесие. Лекари, свещеници, адвокати, учители, психиатри, психолози, социални работници и дори близки приятели могат да бъдат ресурс за човек, преживяващ психично страдание.

Първата среща с определен човек, влюбването и началните моменти от връзката ни са свързани с няколко особени характеристики. Естер Перел, психотерапевт, практикуващ в сферата на семейното консултиране, говори и пише за тях:

Още от малки изграждаме своята идентичност. Около 18 и 24 месеца осъзнаваме собствените си мисли, чувства и усещания. От тук започва търсенето на отговора на въпроса „Кой съм аз?“ и „Действам ли в унисон с вътрешната си автентичност?“.