Когнитивният подход към тревожността се основава на теоретичните предположения на Бек и Емери, че безпокойството е емоционално състояние, свързано със заплаха. Смята се, че тревожните разстройства са резултат от начина, по който клиентите обработват информацията в ситуации, които възприемат като заплаха.

Кларк твърди, че пристъпите на паника са резултат от хипервентилация, предизвикана от погрешно тълкуване на различни телесни усещания като фатални. Т.е. когато клиентът усети дадено физиологично усещане, се плаши, в следствие на което започва да диша учестено и дълбоко(хипервентилация).

Jacob и Rapport описват подход за лечение на панически атаки, който се основава на парадоксални техники. Започва се с подробен поведенчески анализ на паническата атака. След това клиентите са инструктирани да се опитат да предизвикат паническа атака у дома в безопасна среда.

Парадоксалната интенция е техника, създадена от Виктор Франкъл, като част от неговата логотерапия. Тя представлява умишлено предизвикване и засилване на симптомите, като това води до парадоксалния ефект те да намалеят и изчезнат. Malleson (

Първата техника за работа с паник атаки, която ще представя, се нарича „Излагане In vivo”. При нея се стимулира клиентът да се сблъска с реални ситуации, които предизвикват страх. Много са начините, по които може това да се случи. Възможно е например терапевтът да описва симптомите на паник атаката, а клиентът да слуша със затворени очи. Може тази представа да се редува с релаксиращо упражнение.