Амарна

Съществуват различни лидерски стилове. Психолози и бизнесмени са описали основните стилове, които биха могли да подпомогнат лидерите на различни организации. Съзнателно или несъзнателно всеки избира и практикува свой собствен стил. Разбирането  на видовете лидерство и тяхното въздействие може да обогати индивидуалния стил на всеки, да го направи по-гъвкав и ефективен.
Има няколко основни теории, разглеждащи лидерството.
Поведенческите теории акцентират на това какво точно прави един лидер и как се държи. Дали можем да очакваме от него сътрудничество, включва ли екипа във вземането на решения и т.н.
Теориите за случайността разглеждат как дадена ситуация повлиява лидерството и за кои ситуации какъв стил на управление е подходящ.
Теориите за отличителните черти твърдят, че добрите лидери споделят общ набор от определени характеристики  и че лидерството е вродено, инстинктивно качество, което хората имат или нямат.
Теориите за властта и влиянието
са базирани на различните начини, по които лидерите ги употребяват си.
На базата на всички тези теории днес се стига до извода, че лидерите трябва да притежават различни качества, които да им носят ползи, за да са успешни. Лидерите трябва не само да имат определено поведение и източник на власт, а и да притежават широк спектър от способности и подходи, от които могат да почерпят в различните ситуации, пред които се изправят.
Все пак има някои постулати, които винаги се отнасят до добрия лидер:
Почтен е.
Поставя ясни цели.
Дава добър пример.
Очаква най-доброто от екипа.
Насърчава.
Подкрепя.
Признава добрата работа и качествените хора.
Стимулира работата.
Помага на хората да виждат отвъд собствените интереси и да се съсредоточат върху интересите и нуждите на екипа.
Вдъхновява.
Накратко, добрите лидери са изключително мотивиращи и вдъхващи доверие. Когато екипът им се довери и е наистина вдъхновен от начина, по който го водят, може да постигне велики неща.
Ето и част от лидерските стилове:
1.Авторитарен лидер-при този стил лидерите имат абсолютна власт над служителите си. Персоналът и членовете на екипа имат много малка възможност да правят предложения, дори ако те са в интерес на организацията.
Повечето хора негодуват, ако бъдат третирани по този начин. Ето защо този лидерски стил  води до чести отсъствия и до високо текучество на персонала. Въпреки това за някои рутинни и неквалифицирани дейности може да е ефективен, защото предимствата на контрола могат да надвишат недостатъците.
2. Бюрократичен лидер-неговия стил се характеризира с точно следване на правилата. Тези лидери искат от екипа да следват процедурите точно. Този стил е подходящ за високо рискови работа, като например работа с машини, с токсични вещества, на опасна височина и т.н. Също така е подходящ при работа с големи суми пари и пари в брой.
3. Харизматичен лидер-този лидер вдъхва много ентусиазъм на екипа си и мотивира другите да се развиват. Този тип лидери, обаче, имат склонност  често да вярват повече в себе си, отколкото в техните екипи, а това създава риск даден проект или дори цяла организация да рухне, ако лидерът напусне. В очите на екипа успехът е пряко свързан с лидера. Харизматичният лидер носи голяма отговорност и е необходимо да е дългосрочно ангажиран със съответната дейност.
4. Демократичен лидер-демократичните лидери канят други членове на екипа, за да се вземе решение. Това увеличава удовлетвореността от работата на екипа, а също така помага за развитието на уменията на хората. Членовете на екипа усещат, че сами контролират съдбата си, така че са мотивирани да работят усилено не само заради финансовото възнаграждение. Този подход отнема време, но често крайният резултат е наистина добър. Демократичният лидер е ефективен, когато работата в екип е от съществено значение за постигнатите резултати, както и когато не бързината или производителността, а качеството на продукта е приоритет.
5. Либерален лидер-този стил лидерство предполага даване на пълна свобода на членовете на екипа, така че те да могат да работят по начина, по който на тях им се струва ефективен. Този стил може да бъде ползотворен, ако лидерът следи резултатите и връща обратна връзка на колегите си. Либералното лидерство е подходящо за екипи, в които членовете са много опитни, квалифицирани и самостоятелни. Но този стил може да възникне спонтанно и ако лидерът не прилага достатъчно контрол.
6. Лидер, ориентиран към хората и към отношенията-този стил е противоположен на лидерството, ориентирано към задачите. Целта на този тип лидери е изцяло насочена към развитие, подкрепа и организиране на хората в екипа. Лидерът, ориентиран към хората насърчава работата в екип и творческото сътрудничество. В действителност повечето лидери използват и този стил, и стилът ориентиран към задачите.
7.  Лидерът-служител-този лидер често не е официално признат като такъв. Когато някой член на екипа от дадено ниво на организацията, задоволява потребностите на екипа, се нарича лидер-служител. Той прилича на демократичния лидер, защото всички участват заедно във вземането на решенията. Привържениците на този стил вярват, че той може да развива организацията в свят, в който ценностите са все по-важни и в който властта се постига въз основите на техните ценности и идеали. Други вярват, че в конкурентни за ръководството ситуации, лидерите-служители могат да се окажат по-ефективни от останалите лидерски стилове.
8. Лидер, ориентиран към задачите-този стил е ориентиран единствено към приключване на задачите. Този тип лидери могат да бъдат доста авторитарни. Те активно планират, организират, разпределят работата и необходимите роли и следят за резултатите. Те не са склонни да мислят много за екипа си и този стил може да пострада много от недостатъците на едноличното лидерство, могат да срещнат трудности с мотивирането и задържането на служителите.
9. Транзакционен лидер-този стил започва с това, че служителите са съгласни да се подчиняват на своя лидер напълно още от самото им назначаване. В основата е заплащането срещу извършването на съответната работа. Лидерът има право да накаже членовете на екипа, ако работата им не отговаря на предварително поставените критерии.
Членовете на екипа могат да направят малко, за да се подобри тяхната удовлетвореност от работата им. Лидерът може да дава бонуси, които да насърчават  по-високото качество или по-голямата производителност, като същевременно служителите могат да контролират доходите си. Алтернативно, вместо възнаграждение лидерът може да използва наказания, ако не са изпълнени стандартите, на които се държи в организацията.
При този стил фокусът е върху краткосрочните задачи. Той не е ефективен при изпълнение на творчески задачи и креативност.
10. Трансформационен лидер-този лидер вдъхновява своите екипи с обща визия за бъдещето. Лидерският ентусиазъм се прехвърля на екипа. Те се грижат за инициативите, които добавят нова стойност на организацията, а не за рутинната работа.
За да се избере най-ефективния лидерски стил трябва да се вземат предвид няколко неща:
-нивото на квалификация на екипа

-естеството на работата-рутинна, нова или творческа

-организационната среда-стабилна или променлива, консервативна или авантюристична

-какъв е вашият предпочитан стил

Добрите лидери често инстинктивно превключват от стил в стил в зависимост от хората, които управляват и работата, която се извършва. Важно е доверието към лидера, както и балансът между нуждите на организацията и тези на екипа.

Използвана литература:

http://www.scribd.com/doc/46514922/Leadership-Styles.