Вярванията ни за света и за себе си идват най-вече от паметта ни. Идентичността ни и самооценката ни се базират на това, което си спомняме. В този смисъл паметта е тази, която ни дава усещане за приемственост в живота.

Възхищаваме се от интелигентните хора, чудим се дали нашите собствени деца не са вундеркиндчета и се питаме как се случва така, че някои хора са просто умни, а други са направо гении.

Напоследък все по-интензивно и сред все повече хора се прокрадва идеята, че това, което мислим и си представяме, ще ни се случи. Изглежда магически приятно, лесно и обнадеждаващо.