Множество научни разработки подчертават значението на гнева и яростта за нормалното развитие на личността. Изразът на гняв се разглежда като условие за:

Онтогенезата(развитието в рамките на индивидуалния човешки живот) на реакциите на гняв може да обясни как такава емоция става необходим аспект от сложния емоционален живот на индивида.

Гневът винаги е бил част от основните емоции, главно поради ясно изразената и всеобщо разпознаваема лицева експресия(Ekman, 1999). И все пак възникват някои въпроси около автентичността на гнева. Например това, че психофизиологичните параметри на гнева са общи за други емоционални състояния, като стресът, страхът, хищническото поведение и т.н.(Scarpa et al., 2010).

Техниките, описани в предишните публикации, са предимно от когнитивно-поведенческата терапия. Характерно за тях е, че те повлияват бързо симптомите на тревогата, но не търсят причината за нея.

Когнитивният подход към тревожността се основава на теоретичните предположения на Бек и Емери, че безпокойството е емоционално състояние, свързано със заплаха. Смята се, че тревожните разстройства са резултат от начина, по който клиентите обработват информацията в ситуации, които възприемат като заплаха.