Всеки родител е преживял тръгването на детето си на детска ясла/градина. Трудно могат да бъдат забравени сърцераздирателните сълзи на детето, нежеланието му да влезе на това непознато място, родителската тревога....Дори и да мине време, не всяко дете започва да ходи с готовност на детска градина. Плачът и мрънкането са само част от протестите на децата. Някои от тях изпадат в крайни емоционални състояния, така че е трудно да бъдат успокоени и родителите се чувстват безпомощни.

Стресът присъства неминуемо в живота ни. Изпитания ще има и в живота на децата ни. Дали те ще са успешни или не, дали ще се чувстват добре или не, зависи до голяма степен как се справят със стресогенните фактори в живота си.

Не гледай мен, а прави това, което ти казвам“ е често повтаряна фраза, която обаче само обърква. Те няма да направят каквото казва родителя, а ще повторят това, което им е показвано неколкократно във времето. Взирайки се в нашето поведение, можем лесно да разберем какви сигнали подаваме. Главната цел на родителя е да утвърди позитивен пример, от който детето да се учи. (Burke, 1997, pg.150).

Никога преди не е било от толкова голяма важност да бъдеш ефективен родител. Освен че оформяме поколението ни, ние повлияваме и на света, който те ще градят и за техните деца.

Родителите са пряко отговорни за развитието на мозъка на своето дете дори и в структурен план, особено що се отнася до тази част от него, която отговаря за регулацията на емоциите.