Подходът на Ото Ранк към психотерапията, разработен след отделянето му от Фройд, насърчава жизнения живот, независимо от смъртта и ограничаването. В своя акцент върху тук и сега, в новия си опит в терапевтичните взаимоотношения и с акцента върху

Друга основна идея на Ранк е тази за творчеството. Той изследва творчеството на най-великите художници и вижда тяхното величие най-вече в това, че те успяват да развият ново виждане за света спрямо съвременници си, но и спрямо самите себе си от по-ранен период.

Подходът на Ранк към психотерапията е базиран на дълбокото изследване на творчеството на Ницше, на хуманизма и на философията като цяло. Често той описва своя тип терапия като това, което не е, а именно психоаналитичен метод. Поставя акцент върху личния опит, емоционалното изцеление и творческия процес в жизнения път.

Контрастът между подхода на Ранк и Фройд е поразителен. Ранк вижда клиента като творчески агент и терапевтичния момент като възможност за промяна. За Фройд смисълът на работата е в изкопаването на слоевете на натрупано минало на пациента.

Ото Ранк (22 април 1884 - 31 октомври 1939 г.) е австрийски психоаналитик, писател и преподавател. Роден във Виена, той е един от най-близките колеги на Зигмунд Фройд в продължение на 20 години, плодовит писател по психоаналитични теми, редактор на две изявени аналитични списания, директор на издателската къща на Фройд и креативен теоретик и терапевт.