Амарна

Описаният по-долу пример представя как еротичният пренос може да се развие в психотерапията. Важно е да се уточни, че преносът е характерен не само за психоанализата, но и за останалите видове психотерапия, а може да се случи и в контекст, различен от този на кабинета.

Когато Тери започва лечение, току що е приключила трета дълга връзка с мъж, който се оказва студен и недостъпен. Тя се усеща депресирана и провалена, защото винаги избира мъже, които не отговарят на нейните емоционални нужди.
Тери се спира на жена терапевт, която й е препоръчана от нейния личен лекар. През първите няколко срещи терапевтът пита Тери за детството й и тя разказва за родителите си, които са й купували всичко, което е искала, но не са имали достатъчно време за нея, били са емоционално дистанцирани. Няма братя и сестри и често се е чувствала самотна. Обичала е да ходи на гости на най-добрата си приятелка, защото нейната майка е била топла и любяща жена. Тери тайно си е мечтаела това да е нейната майка.
В началото на терапията тя е доста депресирана, макар че не мисли за самоубийство, и с терапевтът се разбират да се срещат три пъти седмично. Тери споделя в срещите, че никога не е имала усещането, че близките й я слушат и се интересуват истински от нея. Споделя, че й е омръзнало да излиза с мъже, които толкова много приличат на родителите й. Тя не може да проумее несъзнавания процес, който я кара да избира един и същ тип мъже отново и отново.
След няколко сесии Тери усеща, че чака с нетърпения срещите с терапевта. Тя успява да осигури безопасна среда, в която Тери успява да изрази своите най-съкровени чувства. Клиентката е изумена от това колко лесно говори за себе си в тези срещи, макар никога в живота си да не се е разкривала напълно. Преди всичко тя усеща, че терапевтът е грижовен, внимателен и наистина я слуша по начин, който никой никога не я е слушал.
Скоро след това Тери започва да сънува еротични сънища с нейния терапевт. Тези сънища я карат да се чувства много уплашена, объркана и смутена, защото тя смята себе си за хетеросексуална и никога не е имала романтични чувства към друга жена в миналото. По принцип няма предразсъдъци към хомосексуалните хора, защото има такива приятели. Тя просто е объркана от тези сънища и желае те да спрат.
 Също така започва да фантазира за това какво прави терапевтът  между техните срещи, с какви хора общува. Тя дори фантазира за среща извън кабинета между нея и терапевта, където опознава личността й.  Когато фантазиите й започват да стават еротични, тя започва да се притеснява, защото се чувства обсебена.
При следващата среща с терапевта Тери поглежда дали няма халка на пръста й, за да разбере дали е обвързана. Не разбира, обаче, по нищо дали тя има връзка. Тери си мисли, че ако знаеше, че е обвързана, мечтите и желанията ще спрат.
Когато нейният час приключва, Тери излиза в чакалнята и там вижда следващия клиент. Тя изпитва ревност. На емоционално ниво иска времето на терапевтът да е само за нея и е болезнено да разбере, че трябва да го дели и с други клиенти. Тери, мислейки рационално, си дава сметка, че това, което желае, е нереално, но не може да спре.
На Тери й се иска да застане от другата страна на улицата, срещу кабинета на терапевта, за да я изчака и да види къде ще отиде, дали ще се срещне със евентуалния си съпруг или приятел. Тя усеща, че копнее да знае повече за личния й живот. Макар, че й се е искало да проследи терапевта си, тя никога не го е направила, за да не се превърне в преследвач.
Накрая, когато Тери не може повече да издържа на тези чувства, тя й споделя, макар и с много колебания и притеснение. Част от нея се надява, че терапевтът ще сподели чувствата й, макар че знае, че това ще е ужасяващо. Друга част от Тери се страхува, че терапевтът би си помислил, че това е неуместно и че ще прекрати работата си с нея.
Терапевтът слуша внимателно споделеното. Тери се разплаква, защото е объркана за терапевтичния им контакт, както и за своята сексуалност. Тя излива чувствата си и дълго не спира да плаче.
След като приключва, Тери за първи път среща погледа на терапевта. Тя вижда състрадателен и съпричастен поглед, както е било винаги до сега. Въздъхва облекчено, че поне няма да бъде изхвърлена от кабинета. След това Тери и терапевтът говорят за преноса и по-конкретно за еротичния пренос. Клиентката е изненадана да чуе, че случилото се с нея е чест феномен в психотерапевтичната работа. Най-малкото тя разбиюйра, че не е някаква „откачалка“ и че това се случва на много хора. И най-важното, което разбира е, че останалите клиенти работят с тези чувства и те им помагат да развият здрави, романтични връзки извън лечението .
Тери и терапевтът изследват връзката между тези чувства и незодовлените й потребности в детството й. Тери много тъгува спомняйки си своето детство. За нея е болезнено да разбере, че родителите й никога няма да се променят. Това често е трудна част от терапията, защото повечето хора искат да променят останалите или света и търсят вината в околните за неуспехите си.
Въпреки това Тери продължава да има увлечение по терапевта си. Понякога чувствата й са толкова силни, че дори са непоносими за нея. Въпреки че тя не може все още да определи себе си като хетеро или хомосексуална, се надява терапевтът й да е с хомосексуални предпочитания.
Тери знае, че не може да има връзка с терапевта докато тече лечението, затова тя фантазира за момента, когато то ще приключи  и тя ще е свободна да бъде с терапевта си. Дори обмисля преждевременно прекратяване на лечението и прехвърляне към друг терапевт, за да има връзка с настоящия си терапевт. Тази мисъл я кара да се чувства добре. Тя вече не се двоуми за своята сексуалност. Това няма значение за нея. Всичко, което я интересува е, че тя и нейния терапевт могат да са щастливи заедно, ако не е в лечение с нея. Тя дори си се ядосва, че не се е сетила по-рано. Разбира се е необходимо и терапевтът да признае чувствата си. Тери си мисли, че единствената пречка пред терапевта са етичните норми.
Тери е много развълнувана в деня,в който решава да сподели всичко това с терапевта си. Тя фантазира за вечеря на свещи, за сексуална интимност, както и да заживеят заедно след време. Споделяйки всичко това, терапевтът я слуша внимателно, както всеки друг път. Тери си представя как това внимание няма да е само за 45 мин на ден, а ще е през цялото време.
Още веднъж терапевтът обяснява, че чувствата на Тери не са необичайни и че много клиенти изпитват подобни чувства. Терапевтът казва, че дори и да приключат взаимно работата си, те отново не биха могли да бъдат заедно, защото така ще се унищожат ефектите от тяхната досегашна работа. Също така обяснява, че силните сексуални и романтични чувства все още се основават на незадоволените й потребности в детството. А връзката между бивш клиент и терапевт би била катастрофална за първия.
Въпреки че всичко й звучи логично, Тери е разочарована. Тя е намерила начин да бъде с терапевта, само за да бъде отхвърлена. Това се дискутира в множество сесии след това. Терапевтът помага на Тери да направи връзката между пренебрегнатите си емоции от детството и тези в настоящето.
В течение не лечението дълбоко в Тери започва да се заражда чувството, че тя заслужава да бъде с някой, който е готов да се погрижи за емоционалните й нужди. Тъй като извън кабинета тя няма предпочитания към жени, продължава да търси половинка сред мъжете и обсъжда това със своя терапевт. Все още се надява, че терапевтът й може да се съгласи да имат връзка в края на лечението, но същевременно започва да контактува с хора, които са по-емоционално топли към нея.
Няколко месеца по-късно Тери среща човек, който наистина харесва и който е много добър и щедър към нея. За разлика от предишните й връзки той е внимателен към нея и има реципрочност в отношенията им. Първоначално тя е резервирана и уплашена от случващото се, защото се страхува да не бъде наранена както преди. Но тъй като те продължават да общуват, връзката им става по-дълбока и интимна.
В началото Тери се чувства измамена от терапевта, макар че на рационално ниво си дава сметка, че именно така трябва да се постъпи. Но точно в този момент повечето еротични сънища и фантазии са с терапевта. Връзката между тях е била най-силната в живота на Тери , макар и само една терапевтична връзка.
За разлика от майка й, която никога не е показвала много загриженост за Тери, Тери е усещала, че терапевтът ще е щастлив за нея и за новата й връзка. Терапевтът наистина е създал усещане в Тери, че се интересува от нея и наистина се грижи за нея.
Тери продължава да се вижда с този човек и да говори за него в терапията. Така постепенно осъзнава, че е започнала да променя чувствата си към терапевта. Въпреки, че тя се чувства привързана към терапевта, липсва еротичния и романтичен оттенък на чувствата й към нея. Това доста изненадва Тери, защото тя е вярвала, че никога няма да забрави терапевта си. Притеснявала се е от момента на тяхната раздяла и от възможността никога повече да не я види. Така тя се е чувствала твърде зависима от терапевта си. Но с течение на времето тези чувства избледняват и Тери дори започва да мисли за прекратяване на съвместната им работа.
Тери обсъжда това с терапевта и тя й казва, че могат да се видят, когато има нужда от това. Също така обяснява, че е не е необичайно хората да се върнат дори години след края на терапията. Също така дава идея Тери да се види с друг терапевт, за да получи различна гледна точка за нещата, които я вълнуват.
Скоро след това Тери и терапевтът й преминават през процес на прекратяване на техните отношения, който продължава няколко месеца. През това време те се виждат по-рядко. Тери си дава сметка,че не вижда терапевта си като еротичен и любовен обект, а само като човек, опитен в своята професия. Поглеждайки назад тя се радва, че терапевтът е запазил етичните норми, поддържал е терапевтичната рамка и е създавал емпатична среда.
В крайна сметка Тери и нейният приятел сключват брак и като цяло животът й е щастлив. След известно време тя закратко се връща при терапевта си, за да работят върху конкретни въпроси. Доволна е, че може да го направи, когато й е необходимо, вместо да е в капана на преносните чувства.

Това е един случай на еротичен пренос и как той може да се прояви в терапията.Има случаи, в които клиентите, притеснени от чувствата си, се отказват от терапията. Те никога не отработват този проблем, който е пряко свързан с незадоволените им потребности в детството.
 Със сигурност е важно клиентът да остане в лечението, за да се разгледат най-важните въпроси, стоящи в основата на проблема.