Амарна

Да се извиниш, да кажеш, че съжаляваш е знак за това, че считаш, че си направил грешка, волно или неволно, и с това си засегнал нечии чувства.

Но не всеки се справя добре с извиненията. Сигурно сте срещали хора, които прекаляват с тях или такива, които никога не признават, че са сгрешили. Когато човек е в една от тези крайности, вероятно е в личностен дисбаланс.

В действителност не винаги е лесно да поднесем извинения. Дори е нужна смелост и вътрешна стабилност, за да поемем отговорност за действията си и да заявим, че съжаляваме.  Но понякога и да си даваме сметка, че сме обидили или наранили някой, ни е трудно да се извиним. Това често е признак за неувереност и засилено чувство за вина. Съществуват хора, които цял живот са расли с чувството за вина. Тези, които са ги отглеждали, най-често родителите, са ги упреквали твърде често и несправедливо за редица техни действия или събития. Така детето, а по-късно вече възрастният, заживява с дълбоко чувство за вина. То е толкова силно, че за да се справи с него, човек го притъпява несъзнателно. По-нататък в живота си, ако някой или нещо дори само му намекне, че може да е виновен, той категорично отрича. Да си признае, че носи някаква вина, извинявайки се, би означавало за него да активира всички чувства и болка от миналото си. За тези хора няма начин да осъзнаят собствената си настояща отговорност и вина без да почувстват и тези от миналото. Затова не са и способни да се извиняват. Те никога не са виновни, те никога не се вглеждат в последствията от постъпките си.

От друга страна същият родителски модел на възпитание на детето може да доведе до коренно различно поведение. Вместо човек да е в невъзможност да се извини, той казва „съжалявам“ постоянно. Независимо дали носи отговорност или не за дадено събитие, поради огромната вина, която чувства, човек се извинява. Дори от другата страна да го успокоят, че няма нужда от извинение, че нищо лошо не е направил, това не го успокоява и той е склонен дори да се извини за това, че се е извинил.

И при двата случая на злоупотреба с извиненията-да се прекалява с тях или въобще да не се споменават- е вероятно човек да носи огромен товар от вина, с който се опитва да се справи по неефективен начин. Тази вина би имала и други проявления, но ясно се усеща през честотата на извиненията. Не е леко да се борим с вината от миналото, дори да знаем, че тя не е основателна. Така че, когато срещу вас застане човек, който не умее да се извинява или прекалява с извиненията, погледнете на него не осъдително, а като на човек, който страда от вменена в миналото му вина.