Rss feeds

Взаимоотношения и комуникация ››

Как да подкрепим опечален близък?

Анелиа Дудина
0 коментара

Когато има загуба на човек в живота на някого, освен че е трудно за опечаления човек да приеме събитието, за неговите близки също т а к а н е р я д к о е объркващо, неясно и те не знаят как могат да му п о м о г н а т . Ч е с т о предложената им помощ не е добре приета, често з а о п е ч а л е н и я , съдействието на околните не е уместно. Защо се получава така? Защото много трудно е на голяма част от нас да гледаме как близките ни страдат. При такива ситуации инстинктивно се задейства у нас желанието да ги „спасим”, да ги „избавим” от това „ужасно” състояние. Това е нежелателен подход, защото по този начин о б и к н о в е н о к а р а м е опечаления да се чувства още по-зле. Има няколко основни неща, които човек е добре да държи в ума си, когато иска да помогне на свой близък в подобен тежък момент. Важно условие е да бъдете до човека, който преживява загуба, стига той да го желае. Понякога много помага дори само това, че сте близо до него, той усеща присъствието ви и знае, че не е сам. Можете да предложите компанията си, но да не налагате присъствието си, в случай, че то не е пожелано от опечаления. Понякога за такива хора е важно да останат сами със себе си в някакви моменти. Често хората, които преживяват загуба, страдат както физически, така и психически. Понякога им е трудно да организират с в о е т о е ж е д н е в и е , възможно е също така да им е трудно да помолят друг за помощ. Имайте го предвид и предложете внимателно първи. Може в някакъв момент да ви изглеждат така, сякаш са ядосани на вас, на себе си и на целия свят. Бъдете търпеливи и не забравяйте, че преминават през труден период. В следващ момент е възможно да бъдат тъжни и да плачат, да страдат. Това е очаквано – в такива моменти се и з п р а в я м е с р е щ у собствените си страхове и болка, които се сблъскват и с п о з н а в а н е т о н а собствената ни смъртност... всичко това поражда немалко противоречиви чувства у нас. Не се опитвайте да успокоявате близките си като им казвате, че животът продължава и трябва „да се стегнат”. Животът им със сигурност ще продължи в някакъв момент, но не точно сега и не е нужно те да се измъчат заради това, че не успяват, а вие и останалите го изисквате от тях. Важно е да ги изслушвате. Подгответе се, че може да ви се наложи да слушате едни и същи реплики и/или истории по няколко пъти. Ако прецените за удачно, можете да припомните п о л о ж и т е л н о преживяване, за което знаете, свързано с човека, който е починал. Бъдете търпеливи. Покажете съчувствието си с прегръдка. Все още няма установени „най-добри” думи, които могат да помогнат при загуба – прегръдката обаче би казала всичко необходимо. Самите вие не приемайте ситуацията като край на света – опитайте да се п р и д ъ р ж а т е к ъ м рационалното, без да притискате опечаления обаче за това и той да мисли рационално. Имайте предвид, че за вас също може би ще бъде трудно. Понякога може би трудно ще удържате или пък няма да успявате да удържите поривите си. Ако това се случи, простете на човека до вас и на себе си. Ако периодът на траур продължи твърде дълго (година или повече), предложете им да потърсят професионална помощ. Понятието „дълго време” е трудно да се дефинира, тъй като всеки човек има индивидуална нужда от време, за да приеме загуба. Ако виждате, че човекът, който преживява загуба обаче, не променя състоянието си или то се влошава, вероятно има проблем, с който не е сигурно, че ще съумее да се справи сам и може би само вашата помощ няма да му бъде д о с т а т ъ ч н а . Психотерапията е вариант, който би могъл да бъде от полза за преминаването през етап на загуба по здравословен начин.