Амарна

Повечето хора считат, че основна роля на мениджърите е да увеличат печалбите на компаниите. Това обаче може да стане през добро управление на хората, което е реалната задача на лидера. Той трябва да е майстор на мотивацията и вдъхновението. Трябва да умее да създава и поддържа положителен емоционален климат, в който стресът и изискванията на самата работа в силно конкурентния работен свят могат да бъдат компенсирани от  подкрепата на колегите, възможностите за развитие, насърчаване на творчеството и иновациите. Нужно е да помага за споделянето на организационния успех. Ако лидерите са запознати с емоционалните преживявания и връзката им с мозъчното функциониране, ще могат по-лесно и ефективно да управляват безпокойството, усещането за несигурност и мотивацията в организацията.

Управление на страха и тревожността

Нужно е мениджърите да умеят да управляват страха и безпокойството си, за да могат да вземат ефективни решения под стрес, като така поддържат доверието на колеги, служители и клиенти в себе си. Това е особено трудна задача, тъй като мозъкът ни има естествена функция  да отрива и предсказва заплахи и опасности. Това става благодарение на част от мозъка ни, наречена амигдала. Тя съществува и при животните и е една от древните структури в мозъка ни.  Намира се около ухото ни. Амигдалата е  център за откриване и предупреждение за заплахи, като алармира биохимично, за да предупреди мозъка и тялото за предстояща опасност. Поради местоположението си, информацията достига до амигдалата много по-бързо, отколкото до префронталния кортекс- областта зад челото, в която претегляме миналия опит и настоящите условия и създаваме рационален отговор. Това води до неблагоприятната ситуация, при която много от нашите непосредствени емоционални реакции са неосъзнати и бързи, тъй като идват от амигдалата. Ако сме се сблъскали с детска травма, злоупотреба или липса на обект, към който да изградим сигурна привързаност, може да сме особено склонни към амигдални алармени отговори, тъй като ще възприемаме по-често дадена ситуация като  възможна заплаха, предателство или отхвърляне.

Как психологията може да помогне

Разбирането, че мозъкът обработва емоцията, дава възможност на лидерът да изберете да диша дълбоко, вместо да действа импулсивно. Работата с психолог,  може да помогне мениджърът да станете главен изпълнителен директор на собствения си мозък. С нови познания и много практика може да се пренастроят  невронните пътища, за да е по-слаба реактивността към дадени ситуации, да е по-голям контрола, да бъдат преодолени ненужни начини на мислене, основаващи се на минали негативни преживявания.

Справяне с промяната и несигурността

Съвременните методи за изучаване на мозъчната дейност позволяват да се проследява функционирането му в реално време. Специалисти в тази област казват, че той постоянно се опитва да прогнозира какво ще се случи в бъдеще, за да бъде избрана най-добрата реакция. Когато  прогнозата се сбъдне, центровете за награда в мозъка се активират като получаваме вълна от допамин. От друга страна, неочаквана промяна в периодичността на получаване на наградите създава внезапен мозъчен изстрел, който се разпространява в невронните мрежи, комбиниран с повишена амигдална активност. С други думи, мозъкът вижда промяната и непредсказуемостта като заплахи. В едно известно изследване в психологията с мишки, изложени на неочакван електрически  стимул, получават стомашни язви, докато тези, изложени на същото количество електрически стимул, за който е сигнализирано, не получават. Мозъкът естествено се опитва да възпрепятства риска, предпочитайки познати и предсказуеми обстоятелства. В стремежа си да избягват несигурността, хората вземат решения, които не са най-добри. Несигурността обърква мозъка и е по-вероятно да се прибягва до познати стратегии и избори, които прекомерно опростяват новата ситуация. Лидерите, изправени пред несигурност, често се адаптират бавно или упорито се съпротивляват на факта, че миналите успешни стратегии вече не работят.

Как психологията може да помогне

Това, че мозъкът не „харесва“ риска, не означава, че винаги се страхуваме от нови стратегии, пропускаме възможности или избягваме новостите. Лидерите могат съзнателно да решат да понесат емоционален дискомфорт, за да останат отворени за нова информация. Това може да помогне да се актуализира стратегията и да се поемат обмислени рискове, за да има максимална полза от възможностите на променящия се свят.

Мотивиране на хората

Психологическите изследвания разкриха основите на човешката мотивация и воля. Ние, хората, сме естествено мотивирани да увеличим наградата и да избегнем болката. Това означава, че краткосрочният дискомфорт или временните пречки могат да обезкуражат лидерите да прилагат политики, които създават по-добра дългосрочна ефективност или такива, които откриват нови възможности. Освен това, когато мениджърите не подкрепят и възнаграждават иновациите, е по-малко вероятно да има такива, тъй като е по-рисковано и болезнено от "обичайното". Когато лидерите наказват хората за грешки, убиват иновациите, но когато се отнасят към  грешките като възможности за обучение, те помагат на служителите да развиват уменията си и креативността си.

В много отношения волята действа като мускул, който може да се умори и да се разпадне от прекалената употреба. Тя се влияе от нашата непосредствена среда, настроение, сън, хранене и дългосрочен стрес. Мотивацията и волята могат да бъдат подобрени, когато се почувстваме подкрепени, работим като екип с доверени колеги и приемаме ценностите и мисията на нашата организация лично. Неслучайно все повече компании работят върху идеята за тяхната цел, мисия и ценности. Те могат да бъдат припомняни чрез плакати в офиса, активна  комуникация по тези теми, обвързани с всяка дейност на всяко ниво. Всеки член на организацията трябва да разбере значението на неговата роля и как тя се свързва с общата цел. Лидерите трябва да "разговарят" и да служат като ролеви модел за нагласите и ангажираността, които те искат от служителите.

Как психологията може да помогне

Разбирането на принципите на мотивацията може да помогне на лидерите да увеличат ангажираността служителите. Всички искаме да принадлежим към по-голяма група, която ще ни предложи защита, възможности, социални контакти и справедливо отношение. Освен това искаме да се чувстваме като ценни и ценени членове на екипа. Да живеят в страх да не допуснат грешка, да понасят несправедливо отношение или да се страхуват от уволнение,  да не се доверяват на лидера-всичко това може да създаде ненужен психологически стрес, който пречи на мотивацията на служителите. Лидерите трябва активно да управляват аспекти на организационния климат, които оказват влияние върху нивата на стрес, да създават механизми за непрекъсната обратна връзка, растеж и стимулиране, да насърчават култура на справедливост, открита комуникация и прозрачност, така че амигдалите на служителите да могат да се „отпуснат“ и да позволят техните рационални и творчески мислещи центрове да свършат работата.

Изтичник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/the-mindful-self-express/201309/why-todays-leaders-need-know-psychology