Амарна

Възхищаваме се от интелигентните хора, чудим се дали нашите собствени деца не са вундеркиндчета  и се питаме как се случва така, че някои хора са просто умни, а други са направо гении. 

Какво всъщност е гениалността и има ли точна дефиниция за нея? Гениалността може да се изследва чрез хора, които вече са признати за гении. Обикновено това са хора от миналото, които чрез своите открития са променили човечеството. Геният не е просто човек с висок коефициент на интелигентност. Той е успял  да постигне нещо, което оказва фундаментално влияние върху настоящите и бъдещи  поколения. Но възможно ли е да се изследват хора, които вече не са сред живите, за да се надникне дълбинно в гениалността?

Сътрудничка на Луис Търман(един от първите учени, занимаващ се с тестване на коефициента на интелигентност )Катрин Кокс се интересува  именно от гениалността на хора в миналото. Първоначално тя се концентрира върху 300 велики личност, като проучва биографиите им, търсейки доказателства за ранни прояви на интелигентността им. Успява да изчисли техния коефициент на интелигентност и се оказва, че той е доста над средните нива при останалите хора. Средния коефициент на интелигентност е около 100. За сравнение ще посочим, че Жан-Жак Русо е с IQ 130; Рене Декарт-150; Семюъл Тейлър Колеридж-175. За Жан-Жак Русо твърдят, че на шест години е бил толкова задълбочен в четенето, че е проливал сълзи за героите от книгите. Бащата на Рене Декарт го е наричал“малкия философ“ още преди да навърши осем години, заради въпросите за причините и следствията, които е задавал. Семюъл Тейлър Колеридж  е проговорил преди две годишна възраст, а на три е можел да чете пасажи от Библията. 

Самият Луис Търман първоначално твърди, че единственият фактор, нужен за проява на гениалност, е високият коефициент на интелигентност. Той се опитва да докаже теорията си, като провежда дългогодишно проучване с деца, които са с много висок коефициент на интелигентност. Той периодично ги тества, следи развитието и постиженията им и описва резултатите.  Уверен е , че тази група деца, наречени „термитите“ ще постигнат много, защото според него по-важен от интелекта е само моралът.

Всъщност идеята на Търман е опровергана. Самият той признава грешката си, казвайки че връзката между постиженията и интелекта не е съвършена. Оказва се, че след определен коефициент на интелигентност разликите по този показател не са от значение. Т.е. ако се достигне достатъчно високо ниво на интелект, вероятността да се стигне до гениално постижение е голяма. Но няма пряка зависимост между по-високия интелект  от това ниво нагоре и постиженията. Сред  „термитите“ има такива, които са доста успешни в кариерата си, има и с неуспешен живот, но няма например Нобелови лауреати. Истината е, че за развитие на гениалността са нужни и други фактори, освен високо IQ.    

Затова има критики, както   към  Катрин Кокс, така и към Луис Търман. Критиките са насочени към това, че учените не отчитат различни допълнителни  фактори, които биха могли да окажат влияние върху постиженията на гениите.

В наши дни Дийн Симънтън продължава идеята на Катрин Кокс, но изследва и различните исторически фактори, които могат да повлияят гениалните открития. И той изследва известни писатели, художници, политически лидери, композитори и т.н. Според него геният е сбор от множество фактори, а не е само висок коефициент на интелигентност. Важни за проявата на гениалността са например поредността на раждане(гениите са обикновено първи деца в семейстовто), екстраверсията, склонността към доминиране, формалното обучение и т.н. Също така влияние оказва семейството, от което произлиза геният . Обикновено това са семейства на добро професионално равнище. В почти всички случаи гениите са с добро физическо и психическо здраве. Разпространеното мнение, че има връзка между гениалността и патологията или крехкото здраве, не се потвърждава от научните данни.  Доказано е и че положения труд в дадена област е нужно да бъде достатъчно дълъг, за да се стигне до велико постижение. Необходими са около 10 000 часа труд.

Ето защо психологически, социални и исторически фактори могат да окажат влияние за гениалността. Времето и мястото също имат значение за гениалните постижения.    Т.е. човек с достатъчно висок коефициент на интелигентност, който е полагал усилия  достатъчно дълго и е попаднал в точното време, на точното място, има вероятност да създаде гениално постижение.