• Начало
  • Блог
  • Какво се случва в психологическия кабинет?(работа с паник атаки)
Rss feeds

Психотерапия ››

Какво се случва в психологическия кабинет?(работа с паник атаки)

Марина Стойчовска
0 коментара

Професията на психолoга и на психотерапевта е на малко повече от сто години. Все още се развива и дообогатява. За хората, които не се занимават професиoнално с психология често е неясно какво прави един психолог и как само с думи може да помогне на някой да преодолее своите проблеми. Какво се случва в психологическия кабинет за голяма част от хората е загадка. Ето защо в следващата поредица от статии ще разкажем за един от вариантите(през когнитивно-поведенческия подход) за работа с проблем, който се случва сравнително често, а именно паник атаките.

Субективен опит:

При първата или първите няколко срещи между психолога и клиента се прави оценка на субективния опит на клиента с паник атаките през техника, наречена клинично интервю. То се състои от попълване на различни въпросници и тестове и обсъждане на отговорите. Чрез клиничното интервю се цели да се събере информация по следните теми:

1.Честота и интензивност на паник атаките

Това не е толкова лесно, колкото изглежда, защото хората оценяват субективно преживяванията си. Някои определят внезапното покачване на тревогата като безпокойство, а други го наричат паника. За да се установи по-точно интензивността на преживяванията се използват различни инструменти. Един от тях е на Sheehan, който предлага паник атаките да бъдат класифицирани в четири категории:

-ситуационни атаки, които са провокирани от конкретен повод

-предупредителни атаки, които се характеризират предимно с тревога

-малки атаки, които са с един или два симптома

-големи, внезапни и неочаквани атаки с три или повече симптома

Опитът показва, че за клиентите е най-трудно да различат паник атаките от обичайната им тревога. Най-лесно правят разграничение между ситуационни и внезапните атаки.
Често се използва дневник на паник атаките, който клиентът попълва между срещите с терапевта. В дневникът се отбелязва денят, когато се е случила паник атаката, продължителността й, силата й, симптомите, вида(внезапна или ситуационна) й, къде е бил клиентът, какво е правил, мислите по време на атаката и т.н. Също така може да се използва и инструмент за оценка на депресивността, защото често тревожността и депресивността вървят заедно.

2. Мислите, свързани с паник атаките

За тази цел също съществува инструментариум, с който се работи-въпросници, разработени да измерят честотата, силата и вида на мислите, съпътстващи паник атаките. 

3. Очакването и предсказуемостта на паник атаките, последиците от тях и умението за справяне

 Под „очакването за паник атака“ се разбира  вероятността според клиента да се изживее паник атака в предстоящи десет ситуации. Последиците от атаката са в три насоки-физически, социални и последици върху себеконтрола. Справянето е свързано със вярата на клиента, че може да управлява ефективно паник атаките в различни ситуации.

4. Соматичните прояви на паник атаките

 Изследват се вида, честотата и интензивността на физическите усещания по време на паник атаките. Усещането за тежестта им и реалната им интензивност не винаги са релевантни. Редица изследвания показват, че физически усещания в тялото, на които хората, нестрадащи от паник атаки не обръщат внимание, са силно притеснителни и се преживяват като по-силни при хората, получаващи паник атаки. А физическото неразположение може да доведе до затруднения или невъзможност да се работи, да се поддържат социални контакти и т.н. Затова има смисъл да се оцени и субективната оценка на клиента за тежестта на соматичните му симптоми.

Добре би било периодично отново да се правят различните видове тестове. Примерен период е шест месеца. Информация за горепосочените теми и аспекти на паник атаките се събират освен чрез различните тестове и въпросници, и чрез разговор с психолога. 

 

Източник: „The Nature and Treatment ofAnxiety Disorders“-C. Barr Taylor, M.D.Bruce Arnow, Ph.D, e-Book 2017 International Psychotherapy Institute