Амарна

Лицата ни са най-изразителната част от нашите тела. Ако вземем снимките за пример ще видим, че в тях е заснет един „замръзнал“ момент, но все пак може да се разпознае по лицата на хората какво е настроението им.

Основните изражения на лицето са разпознаваеми от хората по целия свят. Много изследвания са подкрепили универсалността на една базисна група изражения на лицето: щастие, тъга, страх, гняв и отвращение. Първите четири са особено идентифицируеми в различните култури (Andersen, 1999). Въпреки това културата и социума, в които израстваме, оказват влияние върху детайлите в начина на изразяване на тези емоции. Дори бебетата са способни да ги изразят. Отчасти от това зависи оцеляването им. Но докато растем научаваме и започваме да следваме правилата на нашата култура за емоционална лицева експресия и започваме да я контролираме по-добре.

Усмивките са част от непосредственото поведение и са мощни комуникационни сигнали. Въпреки че израженията на лицето обикновено се възприемат като вродени и няколко са универсално разпознаваеми, те не винаги са свързани с автентичен емоционален стимул и могат да обслужват социална цел. Например повечето от усмивките ни са предимно за другите и не са естествено отражение на вътрешното ни емоционално състояние (Andersen, 1999). Тези социални усмивки обаче са леко, но забележимо различни от по-автентичните усмивки. Хората обикновено възприемат усмивката като по-истинска, когато другият се усмихва "с очите си". Този особен вид усмивка е трудно, ако не и невъзможно да се имитира, защото мускулите около очите се активират само, когато спонтанно или наистина се усмихнем. Това е неволево свиване на тези мускули, които движат кожата около бузите, очите и носа ни, за да създадат усмивка, която се отличава от фалшивата или учтива усмивка (Evans, 2001). Хората различават двата типа усмивка и затова фотографите използват шеги в работата си, за да разсмеят искрено клиентите си.

Изражението на лицето помага за задаване на емоционалния тон на това, което говорим. За да демонстрираме положителен тон е нужно преди да заговорим, да погледнем събеседника си, да се усмихнем и така да зададем приятелско отношение, откритост и увереност. Изражението на лицето може да е знак и за настроението на говорещия. Лицевата експересия съобщава, че говорещият е уморен, развълнуван, ядосан, объркан, разочарован, тъжен, уверен, самодоволен, срамежлив или отегчен. Понякога дори и да не сме отегчени, например, отпуснато лице със слаби мимики може да накара останалите да мислят, че сме отегчени от собствените си думи и така и те биха били по-малко заинтригувани от нас. Така че е важно да се уверим, че изражението на лицето ни съответства на емоцията, настроението или наша личностната черта, която искаме другите да видят. Нужно е да се уверим, че изразът на лицето ни съответства на съдържанието на казаното от нас. Когато казваме нещо пикантно или хумористично, усмивка, блестящи очи и леко повдигнати вежди ще допълнят казаното. Когато казваме нещо сериозно или тъжно, брадичка леко надолу, прави устни и леко кимване може да подобри посланието ни. Ако думите и лицевата ни експресия не съвпадат това ще подаде смесени послания до останалите, те ще се объркат и ще поставят под въпрос честността ни и доверието в нас.

Източник: http://open.lib.umn.edu/communication/chapter/4-2-types-of-nonverbal-communication/