Амарна

Комуникираме активно чрез очите си, предимно през контакта, който осъществяваме чрез тях . Движението на очите се причислява към кинетичната невербална комуникация, но всъщност може да се разглежда и като отделен дял, наречен окулезика, чиeто наименование идва от латинската дума за око-oculus.

Лицето и очите са основната точка, върху която се фокусираме по време на комуникация и заедно с нашите уши очите ни приемат по-голямата част от информацията в общуването. Някои очни движения са свързани с личностни черти или емоционални състояния. За това са показателни някои фрази като "гладни очи", "зли очи" и т.н.
Контактът с очите обслужва няколко функции на общуването, вариращи от регулиране на взаимодействиято до наблюдението му, предаването на информация, създаване на междуличностни връзки.

По отношение на регулирането на комуникацията използваме контакта с очите, за да сигнализираме на другите, че сме готови да говорим. Или го използваме, за да подтикнем другите да говорят.

По време на взаимодействие контактът с очите се променя, когато преминаваме от позицията на говорител към позицията на слушател. Често докато говорим, гледаме далеч от слушателя, премествайки поглед върху него за малко на всеки няколко секунди. Към края на говоренето правим по-директен контакт със слушателя, за да покажем, че приключваме. Докато слушаме, имаме склонност да правим по-продължителен контакт с очите, без да откъсваме поглед толкова често, както докато говорим (Martin & Nakayama, 2010).

Контактът с очите се използва за набавяне на обратна връзка и за изпращане на информация до отсрещния. Чрез очите си набавяме информация за движенията, жестовете и очите на отсрещния. Говорещият, благодарение на тази информация, може да определи дали дадена аудитория е ангажирана, объркана или отегчена и да адаптира поведението си спрямо това. Очите ни също изпращат информация на другите. Останалите знаят да не ни прекъсват, когато гледаме встрани, защото това означава, че мислим, защото по естествен начин гледаме настрани, когато обработваме информация. Осъществяването на контакт с околните съобщава, че обръщаме внимание и се интересуваме от това, което казват те. Всъщност контактът с очи е ключова част от активното слушане.

Той може да се използва и за сплашване на други хора. Съществуват социални норми за това какъв очен контакт с другите е приемливо да осъществяваме. Тези норми варират в зависимост от контекста, в който се провежда общуването. Един и същи поглед в една ситуация може да е плашещ, а в друга-знак за флирт.

Контактът с очите е важно непосредствено поведение и той сигнализира на другите, че сме на разположение за комуникация. След като комуникацията започне, контактът с очите помага за установяване на по-близки взаимоотношения. Можем също така да използваме контакт с очите, за да сигнализираме, че не искаме да осъществяваме връзка с другите. Например, в обществена обстановка като летище или фитнес зала, където хората обикновено говорят малко, можем да избегнем очен контакт с околните, за да покажем, че не искаме разговори с непознати.

Някой може да използва контакт с очите, за да ни прикани да говорим. Ако някой ни гледа настойчиво, колкото и да избягваме очния контакт, е твърде вероятно накрая да попитаме дали можем да му помогнем с нещо.

Обобщено контактът с очите изпраща и възприема важни съобщения, които ни помагат да интерпретираме поведението на другите, да предаваме информация за нашите мисли и чувства и да улесняваме или възпрепятстваме взаимоотношенията.

Следният списък показва специфичните функции на контакта с очи:

• регулира взаимоотношенията

 • набавя информация за невербалните сигнали на другите

• показва когнитивната активност на отсрещния

• показва ангажираността към разговора с другия

• демонстрира сплашване

• демонстрира флиртуване

• установява връзка с другия

Разширяването на зениците е детайл на окулезиката, който не получава толкова внимание, колкото контактът с очите, но все пак е важен. Разширяването на зениците е неволно и следователно се разглежда като валидна и надеждна форма на събиране на данни за комуникацията. Зениците ни се разширяват, когато липсва светлина и се свиват, когато светлината е в повече (Guerrero & Floyd, 2006). Болката, сексуалното привличане, общата възбуда, тревогата, обработката на информацията (мисленето) също засягат разширяването на зениците.

Ние несъзнателно разчитаме разширяването на зениците при другите в ежедневните ни интеракции.

Като цяло разширените зеници повишават привлекателността на човек. Макар да не си даваме сметка за това, имаме социални норми и практики, които несъзнавано са основани на разширяването на зениците. Например идеята за създаване на "романтична" атмосфера със свещи или приглушена светлина цели да разшири зениците, което да направи по-привлекателни хората и така да улесни и благоприятства контакта по между им. (Andersen, 1999).