Амарна

Вярванията ни за света и за себе си идват най-вече от паметта ни. Идентичността ни и самооценката ни се базират на това, което си спомняме. В този смисъл паметта е тази, която ни дава усещане за приемственост в живота.

Много години експерименталните психолози разглеждат паметта просто като много сложен записващ процес и грешките в паметта се третират като грешки в процеса. Голямо количество нови експерименти и проучвания водят до съвсем различна идея. Сега се счита, че грешките в паметта са нещо обичайно, че не са дефекти, а са свързани с фундаменталния характер на процеса на запаметяване. Паметта не е видеорекордер, който улавя събития около нас, докато ги преживяваме. Колкото и солидни и надеждни да изглеждат повечето от личните ни спомени, те не са преки и верни записи на нашето минало. Понякога дори можем да имаме “спомени” от събития, които изобщо не са се случвали. И ако нашите спомени понякога са грешни, можем да предположим, че това се отнася и за вярванията ни.

Има редица влияния, които могат да нарушат или променят нашите спомени и вярванията, свързани с тях. По-долу са изброени част от тях:

1. Ретроактивна фалшификация

Това е обратна фалшификация и може да се случи напълно несъзнавано. Служи за запазване на убеждението ни-в този случай, че сервитьорът е спонтанно груб. Да предположим например, че описваме скорошен опит с груб сервитьор. Спомняме си, че партньорът ни се е оплакал, че супата не е достатъчно гореща, и че саркастично сме казали на сервитьора, че готвачът трябва да се научи да готви. В отговор сервитьорът е коментирал, че може би следващия път е добре да ядем някъде другаде. Ако тук този, който ни слуша предположи, че нашият сарказъм може да е провокирал нелюбрзния отговор, като по този начин оспорва темата за „грубия сервитьор“ на нашата история, следващия път, когато разказваме историята, може неволно или  умишлено да спестим информация за силата на сарказма си. Всяко ново припомняне влияе върху следващото, а след няколко повторения може да забравим всичко за сарказма си. Когато събитие се припомни няколко пъти последователно, детайлите могат да бъдат променени, така че да подкрепят първоначалната ни нагласа към ситуацията.

2. Ефект на дезинформация

Ефектът на дезинформация се появява, когато заблуждаваща информация, се придобива след преживяването и  води до промени в спомена и убежденията за него. В едно проучване на участниците са представени поредица от снимки, изобразяващи крадец, който краде портфейла на жена и го поставя в джоба на якето си. Впоследствие участниците слушат запис, който описва поредицата от снимки, но записът казва, че крадецът слага портфейла в джоба на панталона си. Значителна част от участниците по-късно си спомнят, че снимките са показали, че крадецът слага портфейла в джоба на панталона си. Последващата дезинформация става част от спомените и убежденията им за случилото се.

3. Увеличение на въображението

Изследванията показват, че нещо, което се е логично да бъде свързано с определен контекст, понякога се “помни”  като в действителност случило се. В резултат на това може да се изпитат всички съответни емоционални и физически реакции, които биха се случили, ако споменът беше точен.

Това създава значителен риск от “замърсяване” на паметта в отношения, в които едната страна е авторитет и е натоварена с власт. Такива могат да бъдат терапевтичните отношения.  Когато терапевтът подсказва на клиента, че в детството му може да се е случило злополучно събитие, това може да е достатъчно, за да се активира въображението, така че да се създаде „фалшив“ спомен. . По същия начин това е проблем в съдебната зала, където предположенията на адвокатите понякога могат да доведат до изкривявания в паметта на свидетеля.

4. Грешки при източника

Изкривяванията в паметта могат да възникнат и поради грешки в източниците на информация. В тези случаи се помни информацията, но е забравен източника й.  Така информацията не се оценява от гледна точка на надеждността на източника и човек може да повярва в нещо, което по-рано не е счел за достоверно. Понякога този феномен се нарича ефект на спящия. Например, споменаваме на приятеля си, че диетата е вредна за зъбите. Той се интересува къде сме научили това. Спомняме си, че сме го чули някъде, но сме забравили, че ни го е казал съседът ни. Ако си спомним, че съседът ни е дал тази информация, можеше да я отхвърлим изцяло.

5. Доверие

Когато сме уверени, че споменът ни е точен, ще бъдем уверени, че свързаното с него убеждение е вярно. По същия начин, ние сме склонни да се доверяваме на спомените на други хора, когато са уверени в тях. Това доверие е неуместно, тъй като изследователите многократно са откривали, че доверието в паметта е лош показател за неговата точност. Спомените могат да изглеждат достоверни, дори когато са фалшиви.

Изводът е, че не винаги  нашите спомени са  точни записи на преживяванията ни.Трябва да разберем, че има моменти, когато те могат да се различават много от онова, което се е случило, въпреки увереността ни в тяхната истинност. Проблемът е, разбира се, че погрешните спомени често изглеждат толкова живи и реалистични, колкото и точните. Това трябва да ни накара да внимаваме, когато разчитаме изцяло на спомените си, за да оправдаем нашите убеждения.

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/belief/201804/believing-what-we-remember