Амарна

Напоследък все по-интензивно и сред все повече хора се прокрадва идеята, че това, което мислим и си представяме,  ще ни се случи. Изглежда магически  приятно, лесно и обнадеждаващо. Ако си мислим само хубави неща, ще ни се случват само хубави неща. Ако мислим за проблемите си, ще имаме още повече проблеми. Звучи ясно и логично, дава ни усещане за контрол над живота ни и идея какво да правим, когато ни е трудно. Ето защо хората са склонни да повярват в това, че каквото мислим, това ни се случва. Често впоследствие „магията“ сякаш се потвърждава. Ако сме положително настроени, ни се случват положителни неща, ако сме негативно настроени-негативни.

Всъщност подобно явление може да се обясни научно с понятието самоосъществяващо се пророчество, за което говори социологът Робърт Кинг Мъртън. Самосбъдващото се пророчество представлява ситуация, в която наша представа, нагласа, предразсъдък, настроение оформят реалността. Понякога тези наши конструкти са грешни, но те провокират ново поведение, което ги затвърждава и ги превръща в истина.

Пример за това може да бъде ситуация, в която излизаме на кафе с познат. Ако вярваме, че ще ни е интересно, ако имаме очакване за една приятна среща, ние ще сме приветливи, усмихнати, общителни и ще предразположим отсрещния да бъде същия към нас, в следствие на което ще се получи приятен разговор.

Ако обаче отидем на срещата с негативна нагласа, че тя ще е загуба на време, че няма да е интересно, ще изглеждаме отчуждени и дистанцирани изначално. Това ще създаде бариери на отсрещния към нас, в следствие на което общуването, контактът ще бъдат затруднени и накрая срещата наистина ще е провал.

Какво всъщност се случва. Имаме една предстояща среща, която обективно има потенциал да е интересна за нас, но има потенциал и да е безинтересна. Нашата предварителна субективна нагласа(каквато винаги имаме, дори и несъзнавана) е нещо различно от реалността, но тя ни кара да имаме такова поведение, че да оформим реалността. Накрая излиза, че уж сме били прави в предположението си.

По този начин ние до голяма степен градим живота и ежедневието си. Това, разбира се, не означава, че трябва да мислим само позитивно и да затваряме очи пред проблемите и трудностите, с които се сблъскваме. Напротив. Ако усетим, че пред нас се изпречва нещо неприятно, най-ефективното, което можем да направим, е да анализираме съответната трудност.  Да не я отричаме, а да направим, каквото зависи от нас, за да я преодолеем.

Да се възползваме от самосбъдващото се пророчество означава да се вгледаме дълбоко в себе си, да разберем наистина какви са искрените ни нагласи за себе си, другите и света. Тези, които ни пречат, които оценяваме като вредни за нас или просто като неверни, можем да се опитаме да променим. Това става не като насилствено и с воля се опитаме да ги сменим с положителни, повтаряйки си позитивни твърдения. Пътят към промяна на нагласите, а от там и към промяна на реалността, минава през разбиране причината да имаме подобни убеждения и справяне с тази причина. Това не винаги е бързо и лесно. За да затвърдим в себе си тези вярвания и нагласи, които биха ни позволили да „направим“ животът си, какъвто искаме, се иска постоянство в себерефлексията и най-вече любопитство към себе си.