• Начало
  • Блог
  • Когнитивния дисонанс-най-значимата теория на Фестингер
Rss feeds

Велики психолози ››

Когнитивния дисонанс-най-значимата теория на Фестингер

Марина Стойчовска
0 коментара

Фестингер разработва теорията за конгитивния дисонанс на базата на събития след земестресение в Индия през 1934г. Хората, които не са пострадали, но са усетили шока от събитието, приемат последствията като по-тежки отколкото са. Изглежда така, че хората предпочитат да вярват на плашещите слухове. Фестингер твърди, че тези слухове са произлезли от страха. Според него те служат да намалят несътветствието между голямото чувство на страх и реалните последици от земетреснието, като дадат основание на хората да се страхуват.

 Когнитивния дисонанс представлява разминаване, несъответсвие и противоречие между различни наши когниции(варвания, разбирания, убеждения). Това създава усещане за дискомфорт, което води до промяна в нагласите, вярванията или поведението, за да се намали напрежението от дисонанса и да се възстанови балансът.
Пример за това може да бъде човек, който работи за шеф, държащ се грубо с него, но въпреки това служителят не напуска. В противоречие влизат разбирането, че на работното място трябва да се държат със служителите коректно и мисълта, че въпреки това човекът избира да остане на работно място, на което това не се случва. В следствие на това служителят се чувства дискомфортно.

Фестингер описва основните хипотези за когнитивния дисонанс, както следва:

1. Наличието на дисонанс е психологически дискомфортно и човек е мотивиран да се опита да го намали като намали различието между двете противоречащи си когниции.

2. Когато присъства дисонанс, освен че се опитва да го намали, човек активно избягва ситуации и информация, които вероятно ще го увеличат.
Това може да доведе до ирационално и неадаптивно поведение.

Намаляването на когнитивния дисонанс може да бъде постигнато чрез:

-промяна на поведението-например човекът от горния пример да напусне работа или да говори с шефа си. Също така може много да се старае да не предизвиква лошо отношение към себе си.

-промяна на нагласата и вярването-може да промение мнението си за това как трябва да се държат шефовете и да реши, че е подходящо за един шеф да е по-директивен и груб. Или да повярва, че не е нужно да напуска работа заради отношението на шефа си, защото работата си е работа.

-променяне(увеличаване или намаляване) значението на информацията-човекът би могъл да си каже, че шефът му не е чак толкова лош и некоректен. Или че работата му е страхотна и си заслужава да изтърпи лошото поведение на шефа си.

Фестингер и Джеймс М. Карлсмит провеждат експеримент за когнитивния дисонанс. В него участниците са помолени да изпълнят в рамките на един час скучни и монотонни задачи-многократно пълнене и изпразване на табла с 12 макари и завъртане на 48 квадратни болтове в дъска по часовниковата стрелка. След извършването на тези дейности някои от участниците са помолени да изпълнят услуга за експериментатора, като кажат на следващия участник, който всъщност е подставено лице, че задачата е изключително приятна. Появява се когнитивен дисонанс за изследваните 
лица, изпълняващи услугата, тъй като задачата всъщност е скучна. Половината от изследваните лица получават един долар за услугата, докато другата половина- двадесет долара. След съобщаване на невярната информация, участните са помолени да оценят вече реално задачата. Както прогнозират Фестингер и Карлсмит, тези, които получават един долар, съобщават накрая, че задачата е по-приятна от тази, които получават повече пари. Получилите един долар са принудени да намалят дисонанса, като променят мнението си за задачата, за да постигнат съгласие с поведението си да излъжат, че задачата е приятна. Получилите двадесет долара изпитват по-малък дисонанс, тъй като по-доброто заплащане осигурява съгласуваност с поведението им и затова те оценяват задачата като по-малко приятна. Оценките на тези изследвани лица са подобни на тези, които не са помолени да изпълнят услугата, причиняваща когнитивен дисонанс.

Когнитивния дисонанс се вижда много ясно в следните случаи:

1. при принудително спазване на правила-когато сме спазили някакви правила, които са в противоречие с нашите вярвания, ние се чувстваме дискомфортно от възникналия когнитивен дисонанс. Начинът да се справим е като променим отношението си към това, което сме направили, както се случва в горе описания експеримен на Фестингер.

2. при вземане на решение-ако пред нас стои решение да започнем нова високо платена работа, но в чужбина или да останем при близките си и хората, които обичаме, но справяйки се трудно икономически, ще изпитаме дискомфорта от когнитивния дисонанс, тъй като и двете страни на проблема имат положителни и негативни страни. Начинът, по който хората се справят обикновено е като намалят негативите на избраната позиция, както и позитивите на отхвърлената.
 

3. при полагане на усилия-хората ценят тези постижения в живота си, за които са положили най-много усилия и труд. Вероятно тази човешка склонност също се дължи на когнитивния дисонанс. Ако сме се старали много за нещо и накрая то не се окаже добро, когнитивия дисонанс ще ни накара да се почувстваме много дискомфортно. За да се справим, можем да се опитаме да приемем резултатът такъв, какъвто е. Или да повяврваме, че усилията са били приятни. Или че усилията не са били всъщност твърде много. Най-лесният начин, обаче се оказва, да повярваме, че това, което сме постигнали едостатъчно полезно, т.е. да оправдаем услията си.