Амарна

Знаейки, че терапията е източник на лечение и здраве, можем ли да предозираме с нея. Колко време можем да посещаваме психотерапевт, преди това да стане твърде дълго много? Може ли терапията да ни разглези или да стане вредна за нас след като сме се подлагали на нея прекалено много време? Всички тези въпроси, произтичат от определени страхове като:

· Ще стана твърде зависим от терапевта си

· Напредвам много бавно и на терапевтът ще му омръзне от мен

· Ходя на терапия от толкова много време, а все още не се чувствам добре, ще се случи ли това въобще някога?

· Може би по-добър психотерапевт щеше да ме е излекувал до сега

По подробното разглеждане на тези страхове, може би ще даде отговор на въпросите и ще разсее опасенията, които един клиент може да има.

Зависимост: Много хора се страхуват, че ще станат зависими от психотерапевта си, и често тези страхове нарастват пропорционално с напредване на времето, от както ходят на психотерапия. Но, зависимостта е свързана с качеството, а не с количеството. Едни клиенти могат да развият огромна зависимост само след три сесии, докато други могат да прекарат и 20 години, ходейки на терапия, и все пак да поддържат здравословното усещане за индивидуално съществуване. Зависимостта се отнася до това как функционира връзката между клиента и терапевта – предава ли клиентът в ръцете на терапевта правото за вземане на решения? Изисква ли терапевтът контрола? Страдат ли другите взаимоотношения на клиента, защото цялата му емоционална енергия е насочена към терапията? Чувства ли се клиентът парализиран, когато терапевът му отсъства за седмица или две? Това е зависимост. Разбира се, клиентите, които са напълно заседнали в зависимостта си, могат да останат в терапията за по-дълъг период от време, но ако терапевтът е напълно компетентен, в такъв случай, той би насочил терапията към превръщането на тези взаимоотношения в здравословни. Освен това, може и да съществува нещо като „здравословна зависимост” в терапията. Защото е хубаво клиентът да разчита на терапевта като на стабилна и здравословна връзка, на която да се осланя, когато има нужда и тя да му дава сили, а не да ги изсмуква. Способността да се обръщаш към терапевта за подкрепа може да влияе добре не само на клиента, но и на терапевтичната връзка като цяло. Очевидно зависимостта е потенциален проблем, но с ясни граници и добра комуникация, терапията може да бъде повече здравословен, стабилен ресурс, отколкото емоционална зависимост.

Скука: Би било добре на всеки няколко сесии терапевтът и клиентът да провеждат разговор относно положението на клиента в терапията. Т.е. да се поставят въпроси като „Как се справяме?”, „Как се чувствам относно това, че ходя на психотерапия?”, „Какво ме смущава в работата ни?”, „Постигнат ли е прогрес към поставените цели?”. Важно е всичко това да се казва открито, в случай, че клиентът се чуди какво е отношението на терапевта към съвместната им работа. Освен това клиентите понякога си мислят, че на терапевта му омръзва да ги слуша. Това е далеч от истината – терапевтите са избрали професията си, точно за да изслушват и помагат. Тези от тях с добро обучение и опит знаят, че това умение изисква време и търпение. Ако това знание им липсва, тогава може би са избрали грешното занимание. Терапевтите са обучени (а някои биха казали и призвани) да правят точно това. Може би едно такова опасение произтича от факта, че клиентът е разстроен от собствените си проблеми и изморен да говори за тях отново и отново. Така че, предполага, че и терапевтът изпитва същото.   

Прогрес: Хората се развиват, лекуват и променят с различна скорост. Историята на всеки един клиент е различна, следователно, така е и с процеса на излекуване. Докато жена, оплакваща се от депресия в следствие на развода си, може да се чувства по-добре само след 6 сесии, състоянието на един мъж, който се чувства депресиран в резултат на злоупотреба в детството му, може да се задълбочи, дори след като посещава терапия 3 месеца. Няма как някой да знае. Това, което помага на клиентите в случая е, да са информират малко повече за състоянието си и да поговорят с терапевта си за някакъв план на лечение или евентуални прогнози (може ли да се очаква или не, и ако да, до каква степен, някакво облекчение). Тялото и психиката искат да се лекуват и чрез осигуряване на правилната среда и премахване на пречките, клиентът и терапевтът се предвижват в тази посока. Ако психотерапевтите не вярваха в това, те нямаше да се захванат с тази професия.

Компетентност: Има няколко основни неща, които клиентът трябва да има предвид: преминал ли е психотерапевтът обучение и има ли разрешение да практикува, има ли терапевтът опит с подобен тип проблеми, чувства ли се удобно с терапевта и уважавани ли са границите му от него. С това в наличност, клиентът и терапевтът би трябвало да се справят добре. Но ако това не се случи, най-добре е да се обсъди по време на сесиите. И ако клиентът усеща, че и това не помага, няма нищо лошо в това терапията да се прекъсне и клиентът да опита да работи и с други психотерапевти.

Така че колко много е твърде много? Отговорът зависи и от това дали клиентът посещава терапия, за да се излекува от конкретни оплаквания или, без да се оплаква за нещо конкретно, а просто за да се почувства по-добре. В първия случай терапията продължава докато пациентът се справи с нежеланите симптоми – от няколко седмици до няколко години. Ако това се случи и е всичко, което клиентът е искал от терапията, тогава той е готов да напусне психотерапията. Във втория случай, клиентът посещава психотерапевта, за да се почувства още по-добре, за да достигне потенциала си, за да предотврати бъдещи проблеми. За такъв тип терапия, срок няма. Така че, ако посещаването на психотерапевт кара клиентът да се чувства добре и той не изпитва зависимостта описана по-горе, няма нищо лошо в това да се наслаждава на сесиите си.