• Начало
  • Блог
  • Критика на Ото Ранк към идеите на Зигмунд Фройд
Rss feeds

Велики психолози ››

Критика на Ото Ранк към идеите на Зигмунд Фройд

Марина Стойчовска
0 коментара

Контрастът между подхода на Ранк и Фройд е поразителен. Ранк вижда клиента като творчески агент и терапевтичния момент като възможност за промяна. За Фройд смисълът на работата е в изкопаването на слоевете на натрупано минало на пациента.

Според Фройд сегашният конфликт на пациента става разбираем и намира решение, само когато се проследи обратно към своята предистория. Според Ранк, поради фокуса си върху миналото като най-значимо, методът на Фройд не може да отговори адекватно на настоящето, защото пропуска значимостта му.

Според Фройд това, което се е случило в миналото, в историята на пациента, е аналогично на това, което се случва в настоящето. Ранк нарича настоящия момент "тук и сега" или "терапевтичен момент на преживяване" . Според него в настоящия момент се съдържа цялото минало, психологическото разбиране и целения терапевтичен ефект. Мисленето и чувствата, съзнанието и желанието могат да бъдат само в настоящето. Според Ранк не само осъзнаването на неосъзната информация носи промяна. Той твърди, че съзнание може да се гради като се придобие опит с емоциите в настоящето и се вербалзират. Според него твърде голямото фиксиране и живеенето в миналото са само защита от настоящето.

Друга тема,която Ранк разглежда по различен начин в сравнение с Фройд е темата за Едип и Едиповия комплекс. Според Ранк истински психологически проблем е, че няма желание без вина. Според Ранк проблемът при Едип е грешната интерпретация на волята на съдбата(волята на боговете). Неговите действия в следствие на тази интерпретация водят до падение. Ранк твърди, че това, което е необходимо на Едип, е признаване на неговите човешки ограничения. Борбата на Едип е със съдбата, а истинската му задача е да поеме отговорност без излишна вина, да се научи да живее с човешките грешки. 

Ранк критикува две от основните предположения на Фройд: че има биологична основа за психичните явления и че всичко може да се сведе до миналото на индивида. Той също така се изправя срещу Фройд по въпроса какво представлява "психичното". Дали това е съзнанието, възстановената памет на това, което се повтаря несъзнателно, или е по-скоро вникване, свързано с емоционалния опит и воля?

Според Ранк интересното и важното е това, което е извън повторението на Едиповата ситуация. Психоанализата поставя акцент върху това повторение, но Ранк оценява по-скоро стойността на личността в настоящият момент. Новото представлява конструктивен елемент в терапията, който прави промяната възможна. Новото, а не миналото, е основен акцент в психотерапията на Ранк. Инсайт само по себе си, като този, постигнат в анализата не е достатъчен. Новият опит е мястото на промяната.

Ото Ранк критикува психоанализата също така и за това че цялото емоционално преживяване на човешките същества се свежда до производно на либидото. Той вижда в работата на Фройд стремеж да се изкоренят емоциите, тъй като те са  винаги сексуални, произлизащи от опасното То. Според него това е опит да се отрече емоционалния живот. Намаляването на всички емоционални преживявания - всяко чувство, любов, мислене и желание за секс, е една от най-големите грешки на Фройд, твърди Ранк. Емоциите, казва Ранк, са взаимоотношения. Отричането на емоционалния живот води до отричане на волята, творческия живот, както и отричане на междуличностните отношения в аналитичната ситуация. Според него неврозата е неуспех на творчеството, а не, както предполага Фройд, отстъпление от сексуалността.

 

Източници:

Енциклопедия Психология-под редакцията на Реймънд Дж. Корсини, изд. Наука и изкуство, 1998г.

https://de.wikipedia.org/wiki/Otto_Rank 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BA

https://www.researchgate.net/publication/233750442_The_Art_of_Living_in_Otto_Rank's_Will_Therapy