Rss feeds

Психология на личността ››

Любов-способността да обичаш(II част)

Марина Стойчовска
0 коментара

Любовта избягване на отношение и действия, нараняващи другия

Възможно е да възникне когнитивен дисонанс(разминаване между личните убеждения и информацията, постъпваща от реалността), ако партньорът ни продължава да стои във връзка с нас, въпреки раздразнението, което изпитва от неприятни наши навици. Нужно е, обаче дисонансът да бъде намален. Един от начините е да се подсилят личните убеждения, като се прекъсне връзката. Това ще се случи, когато разминаването между очаквания и реалността, свързана с нас, стане твърде голяма. Можем да се предпазим от това да се стигне до толкова голям контраст като избягваме:

Егоистични претенции опити да се накара партньора да направи нещо под заплахата от наказание, ако откаже.

Осъдително и неуважително отношение опити да се променят отношението, вярванията и поведението на партньора чрез упражняване на натиск върху начина му на мислене. Например:

-поучаване вместо уваженително изслушване на аргументите му

            - оценка на собственото мнение като по-важно от неговото

- липса на изслушване и прекъсване

- презрително отношение и осъждане на мнението му

Изблици на гняв преднамерени, породени от гняв опити за нараняване на партньора под формата на словесни и/или физически нападки

Липса на честност неспособност да се говори за мислите, чувствата, навиците, предпочитанията и плановете за бъдещето.

Дразнещи навици повтарящо се притеснително поведение, отнасящо се до лични маниери и навици (напр. начин на хранене, поддръжка на хигиена, грижи за себе си, начин на говорене)

Независимо поведение поведение, при което не се зачитат чувствата на партньора

   Любовта аз самият-източник на щастие за човека до мен

Според теорията за равностойността (Уолстър, Уолстър и Бършейд, 1978) в нашите връзки ние извършваме нещо като груби изчисления. Слагаме в уравнението както онова, което влагаме в своята връзка, така и онова, което извличаме от нея, и пресмятаме това съотношение спрямо партньора.

В тази теория се твърди, че както свръхпечалбите, така и недостатъчните печалби са неприятни и хората ще се опитат да възстановят равностойността и ако това не се случи, може да се прогнозира край на връзката.

А дали истинската, удовлетворяващата любов се подчинява на математически уравнения и изчисления?

Всъщност истинската любов е свързана с нуждите на другия, а не с нас и нашите егоистични потребности. Тя е решение за посвещение, грижа и жертвоготовно даване. Ако и двамата имат подобно разбиране за взаимоотношенията, чувствата на привързаност са неизбежни.

Най-честата причина някой да не се чувства обичан е в различните очаквания и разбирания за проява на любов между него и партньора му.

За да можем да се почувстваме обичани, е необходимо да ни бъде показана любов по начина, по който ние самите я разбираме.

Д-р Гари Чапман дефинира т.нар.“пет езика на любовта”-Утвърждаващи думи, Пълноценно време, Правене на подаръци, Помагане, Физическо докосване с идеята, че хората изразяват и приемат любовта по различни начини, като тези езици притежават специфика за всяко едно взаимоотношение.

Когато не преживеем любов, споделена на език, който можем да разбираме, ние преживяваме отхвърляне.

Разбирайки очакванията на партньора ни, избягвайки отношения и действия, които го нараняват и научавайки се да говорим тези пет, специфични за нашата връзка езика, бихме могли самите ние да бъдем източник на щастие за човека до нас

Независимо от факта, че всяка връзка стартира обичайно с влюбване и с големи надежди, статистиката показва, че едни са успешни, други по-успешни, трети биват прекратени. В началото човек изисква малко, но получава много. Под влияние на силни чувства всеки откликва на нуждите на другия. С времето това се променя към по-малко даване и повече очакване т.е.с времето се променя не способността да обичаш, а реализацията на тази способност чрез действия.

Хората, радващи се на успешна връзка, са осъзнали, че тя не се получава от самосебе си, а е резултат от осъзнаване и приемане на реалността във всеки момент от съвместния живот, и действия според тази реалност, време прекарано заедно, откровени разговори с ”Азпослания, целенасочени усилия. Осъзнали са, че връзката им, като всяко нещо в този живот, изисква внимание и грижа. Хората с щастлива връзка усяват да възстановят дори първоначалните трепети на влюбването.