• Начало
  • Блог
  • Наука
  • Консултирането е отговорът… Но кой е въпросът? 25 въпроса за двойки и семейства - Чарт IV
Rss feeds

Наука ››

Консултирането е отговорът… Но кой е въпросът? 25 въпроса за двойки и семейства - Чарт IV

Даниел Генков
0 коментара

Даниел Екщайн
The Family Journal 2001

В последната част се представя теориите за любовта и двойките, на базата на които се изгражда и гореописаната методика.

Преглед на литературата

  • Инсу Ким Бърг смята, че в терапията, фокусирана върху решението, вместо да се опитва да се отърве от проблема, по-добре е двойката да се фокусира върху откриването и затвърждаването на решението му. Оптимистичната предпоставка е, че решението си съществува и просто чака да бъде осъзнато или преоткрито. Ключовият елемент е всеки да слуша партньора си и да не се фокусира прекалено върху проблема, който двамата са описали.
  • Пат Лав описва 3 фази, характеризиращи началната любовна връзка.


1. Привличане
Бърг смята, че причината някои хора да ни привличат повече от други е в специфичните химически вещества, които хората отделят, наречени феромони. Така че често пъти нашите хормони са тези, които ни ръководят. В природата има две тенденции – към размножаване, за да оцелее видът ни и към разнообразие – колкото по-различни сме, толкова по-способни сме да оцелеем. Фазата на привличане се отнася до събирането, но не непременно до оставането заедно. Според Бърг привличането е просто химически отговор на опита на природата да размножи видовете. Тъй като привличането намалява с честотата на преживяването му, много хора демонстрират опасни поведения, за да изпитат удоволствие, като си избират опасен партньор или такъв, с когото връзката трябва да бъде тайна.

2. Влюбване
Това е изменено състояние на съзнанието, което ни кара да се чувстваме щастливи. То се предизвиква химически и ни кара да искаме още. Ние сме под въздействието на допамин и норепинефрин. Нашият партньор се превръща в катализатор на това еуфорично чувство – чувстваме се открити, увлечени, изпитваме и показваме любов и също така сме уязвими. Вярваме, че сме се влюбили и в нашата култура твърде често отъждествяваме увлечението с любовта. Голяма част от музиката ни подсилва тази представа. Опасността, страхът и рискът подсилват увлечението. Когато еуфорията изчезне, двойката ще вдигне цената, като демонстрира поведение, което останалите не одобряват като тайна връзка с някой, който не е одобрен от семейството и приятелите. Лав твърди, че тъй като феромоните се активират от присъствието на партньора, сексуалната енергия има повече общо с биологията, отколкото със самата връзка. Например човек с високо ниво на тестостерон се влюбва в човек с ниско ниво на тестостерон. Сексуалната енергия на партньора с ниско ниво на тестостерон е наранена. Партньорът с високо ниво на тестостерон се чувства върховно, вярвайки, че е намерил човек, който да го задоволи сексуално. От 3 до 6 месеца по-късно тялото развива толеранс и възбудата започва да намалява – това е мимолетно преживяване.

3. Привързване

В тази фаза партньорите се оценяват един друг и показват грижовно поведение. Те са под въздействието на ендорфините, в резултат на което изпитват мир, спокойствие и сигурност. Лав казва, че на много хора им липсва способността да се привързват, тъй като ние можем да дадем само онова, което е дадено на нас в детството. Според нея върховното предизвикателство за партньорите е да осъзнаят, че могат да имат прекрасна връзка и в същото време да бъдат себе си, без да бъдат изоставени или погълнати от другия. Тя подчертава, че не размера на желанието е причина за крайната моногамия, а дълбочината на свързване между партньорите. Лав е създала следното уравнение, за да дефинира любовта: природа + избор + история + психодинамика = любов.

Други теории за привързаността

  • Начинът, по който се държат възрастните в една романтична връзка, е отражение на тяхната привързаност и взаимоотношения в ранното детство. Хейзън и Шейвър използват трикомпонентна класификация на привързването при възрастните на базата на Ейнсуърт, Блеар, Уолтс и типологията на Уол. Те смятат, че възрастните могат да се класифицират по същия начин – несигурни, амбивалентни и избягващи – в романтичната си връзка. Сигурните любовници показват високи нива на доверие във взаимоотношенията си, отговорност, приемане и имат дълготрайни връзки. Амбивалентните любовници демонстрират повече ревност и натрапчивост към своите партньори от сигурно привързаните. Избягващите любовници се страхуват от близост и обвързване.
  • Юнг и Ацители изследвали взаимоотношенията между различните типове привързаност, степента на отговорност към връзката и възприемането на партньора. Те открили, че възприятията на сигурно привързаните за техните партньори не се влияят от брачния им статус и по този начин установили, че сигурно привързаните хора не се нуждаят от публични индикатори за обвързване, за да възприемат позитивно партньора си. За несигурно привързаните изследователите установили, че такива индикатори влияят силно върху възприятието им за техния партньор. Хората, които попадат в категорията на амбивалетния тип привързаност често виждат брака като индикатор за стойността на любовта. В противоположност на тях, за хората с избягващ тип привързаност бракът може да означава, че не може да се вярва на партньора. Установено било, че брачният статус е важен за амбивалентния тип привързаност. Женените мъже с този стил на привързаност имат значително по-малко позитивни възприятия за партньора си от женените мъже с друг стил на привързаност или от неженените мъже със същия стил на привързаност. От трите типа амбивалентният е най-склонен да възприема партньора си като достоен и способен, въпреки че се съмнява в собствената си стойност и способност.
  • Различаването на отделни типове привързаност въздейства на начина, по който човек реагира емоционално на прекратяването на една връзка. Например хората с избягващия стил демонстрират най-малко емоционално страдание след края на връзката си, а хората с амбивалентния стил – най-много. След приключването на връзката си, хората с амбивалентен тип привързаност са най-склонни да казват, че още са влюбени.  
  • Разстройствата в привързването са представени в цикъла на пристрастяване на Пая Мелоди в коподчинените, прилепващи връзки. Тя казва, че най-големият страх на прилепващия тип хора е от изоставяне, а в основата му стои страхът от близост. В противоположност на тях, най-големият страх на хората, които Мелоди определя като избягващ тип, е страхът от близост, в основата на който стои страхът от изоставяне. Ето някои от характерните фази:
  • Човек започва дадената връзка, защото не може да каже не.
  • Кара партньора си да се чувства специален.
  • Прекратява връзката си по някакъв начин.
  • Човек може да се върне към същата връзка без чувство за вина или да започне връзка с нов партньор.


Подкрепата в терапията, фокусирана върху решенията

Уменията за подкрепяне включват грижа към партньора чрез активно слушане и емпатия, уважение в общуването и доверие, фокусиране върху силните страни и предимствата и ресурсите и откриване на забавната страна на ежедневието. Терапията, фокусирана върху решението подчертава, че партньорите не са пациенти и затова не бива да се етикетират с диагнози. Целта на този вид терапия е да помогне на двойките да променят поведението си и отношението си, като измести фокуса от  проблема и провала към решението и успеха. Уилям О’Ханлън е извел следните 10 твърдения в терапията, фокусирана върху решението:

1. Скалираните въпроси са създадени, за да дадат трайна оценка и обратна връзка. Те помагат за осъзнаване на промените и слабите места в проблемната ситуация.

2. Отличителните въпроси са конструирани с цел да се подчертаят разликите и да се сравнят и противопоставят проблемите, изключенията и решенията.

3. Въпросите за реализиране помагат на човек да види позитивното, което се е случило в резултат на неговите усилия.

4. Целевите въпроси са свързани с установяване на интересите на човека при разрешаване на проблема.

5. Комплиментите и поздравленията окуражават стремежа към постижения, добрите намерения и нивото на функциониране.

6. Нетипичните преживявания във връзка с проблема (изключенията) помагат да се извлече описание от случаите, когато нещата се развиват по различен начин от обикновено.

7. Описателните въпроси карат човека да опише проблема или решението на дадена ситуация в термини, които могат да се наблюдават.

8. Въпросите, надграждащи се стъпка по стъпка имат за цел да накарат партньорите да скалират своите идеи за целите и успехите си.

9. Създаването на нови истории помага на партньорите да забележат и осъзнаят промените или разликите в начина, по който се възприемат и в начина, по който другите ги възприемат.

10. Мотивационните въпрси изследват мотивацията за промяна и установяват дали има „клиент” за тази промяна.

Статията завършва с три отворени въпроса, които карат читателя да се замисли върху собствените си партньорски отношения.

След приключване на предходния цикъл с петте задачи, партьорите отговарят на тях.

1. Кое е основното, което научихте или си спомнихте за себе си?

2. Кое е основното, което научихте или си спомнихте за партньора си?

3. Какви стратегии за справяне с трудностите бихте предложили, които ще ви сближат като двойка?

Смятам, че това са въпроси, полезни да си зададе всеки човек, който цени своите партньорски взаимоотношения.
Статията предразполага към размисъл и равносметка на собствения опит и е полезна за хората, насочени към сферата на консултирането. Могат да се извлекат ценни заключения за същността на една връзка, както и да се види от една различна гледна точка.