Rss feeds

Наука ››

Специфики на лъжата

Марина Стойчовска
3 коментара

Твърди се, че лъжата е вродена. За да се представим в обществото, ние често слагаме маска, което е вид лъжа, но необходима, за да комуникираме. Така ние манипулираме мнението и очакванията на околните за нас, което е основен белег на хората като социални животни.

Д-р Бела ДеПауло от университета във Вирджиния твърди, че лъжата е условие за живот. Тя и нейни колеги провеждат изследване на 147 души, които трябва да си водят дневник на всички лъжи, които казват, в течение на една седмица. Резултатите показват, че повече-то хора изричат по една или две лъжи дневно. 30% от хора, с които са комуникирали повече от 10 мин, са били заблудени. Оказва се, че близките взаимоотношения са предпос-тавка за изричане на повече лъжи. Например учениците лъжат майките си в един от всеки два разговора. Важно е да се уточни, че при това изследване не се считат за лъжи безсмислените любезности, а умишленото заблуждаване и предаване на невярна информация на събеседника.  

Лъжите често съпътстват интимните взаимоотношения. 85% от двойките в изследване, проведено през 1990г, съобщават, че са излъгали за предишни свои връзки. Установява се, че във връзките партньорите лъжат по-често, отколкото във взаимоотношенията с други хора. Съпрузите се лъжат само в около 10% от разговорите си, така че бракът дава извест-на сигурност.  

Въпреки всичко лъжата често улеснява комуникацията. В експеримента с дневниците на лъжата една от четири лъжи е в полза на друго лице. „Положителните лъжи“ са тези, които твърдят, че лицето, за което се отнасят, прави нещо по-добре, отколкото в действителност. Този тип лъжи са от 10 до 20 пъти по-чести от „отрицателните лъжи“.

Мъжете и жените лъжат с еднаква честота, но за различни неща. Жените лъжат по-често, за да предпазят чувствата на другите, а мъжете лъжат за себе си. Изследванията показват, че в един типичен разговор между мъже, се изричат 8 пъти повече лъжи за тях самите, отколкото лъжи за други хора.

Съществува стереотип, че лъжците са неприятни егоистични личности, но изследването на ДеПаули доказва, че понякога екстровертните, общителни хора са малко по-склонни да лъжат. Някои физически и личностни черти корелират положително с умението да се лъже в напрегната ситуация. Такива характеристики са самочувствието и физическата привлекателност. През 1999г. е проведено проучване от психолога Р.Фелдман от Масачузетския университет, което доказва, че най-популярните деца са най-добрите лъжци. От друга страна хората, които са с високи нива на отговорност и умеят да изграждат добри отношения с хора от своя пол, са с по-слаба склонност към лъжа.
Депресираните хора също лъжат рядко. Те описват реалността с много по-голяма точност в сравнение с други хора. В тази връзка самозаблудата е свързана с доброто психическо здраве.

В изследването на ДеПаулo,се установява, че хората не се терзаят дълго време от гузна съвест заради лъжите си. Изследваните лица, водили си дневник на лъжата, заявяват, че ако могат да върнат времето назад, биха изрекли 75% от лъжите отново, което е подкрепено от високата им успеваемост, защото само една пета от лъжите са били открити. От тази гледна точка може да  се направи предположение, че усещането за вина е пряко свързано с това дали лъжата е открита или не.


Как да се улови лъжата? Твърди се, че детектора на лъжата върши работа за това. Създаден е през 1921г. и бързо се популяризира от медиите, от филмовата индустрия и писателите на криминални романи. Доктор Джефри Бън, психолог, проучвал историята на полиграфа, твърди, че той е по-скоро средство за забавление. Критиките към него са свързани с това, че не винаги при лъжа се променя сърдечната чес-тота, скоростта на дишане, проводимостта на кожата и другите психофизиологични приз-наци на лъжата. Същите тези фактори могат да се появят и при други ситуации, например, ако човек е уплашен, че ще го обвинят в лъжа, въпреки че казва истината. От друга страна хората, които са в хармония с лъжите си, не винаги физически реагират със съответните признаци. Поради тези причини резултатите от детектора на лъжата не се взимат предвид като доказателство в съда.

Друг индикатор за откриване на лъжа е речта, която се използва. Забелязано е, че при лъжа човек по-рядко употребява местоимения в първо лице(мен, мои и т.н.). Също така по-малко се използват думи, свързани с емоции(наранен, ядосан и т.н.), с когнитивни проце-си(разбирам, осъзнавам и т.н.), както и определени съюзи(но, или и т.н.)

Не е лесно да разберем, че някой ни лъже, но все пак има няколко индикатора, които могат да ни ориентират.
Професор Geiselman от Калифорнийския университет подробно изследва признаците на лъжата, като обобщава резултатите от 60 изследвания. Ето и някои от най-надеждните показатели за лъжа според тези изследвания:


1.    При въпрос, хората, които лъжат, казват колкото се може по-малко.
2.    Въпреки че казват малко лъжците са склонни да дообясняват без да бъдат подканени.
3.    Склонни са да повторят въпроса преди да му отговорят.
4.    Внимателно следят реакцията на този, на когото казват лъжата, за да преценят дали историята им звучи достоверно.
5.    В началото лъжците започват да говорят по-бавно, защото създават своята история в момента, но продължават с все по-бърз темп.
6.    Лъжците са склонни да използват фрагментарни изречения.
7.    Невербалното поведение също може да говори за това кога някой лъже. Когато се използват жестове, свързани с тялото на говорещия, може да се предположи, че той лъже. Например докосване на косата или носа. Активните жестове говорят за лъжа, а пасивността-за истинност.
8.     Ако бъдат обвинени в лъжа, лъжците трудно дават допълнителна информация, докато хората, казващи истината дават доводи за противното с лекота и без съпротива изясняват  фактите.
9.    Лъжците са склонни да гледат встрани или да поглеждат назад, докато хората, казващи истина, съсредоточават поглед върху събеседника си.


Да се лъже е уморително. Колкото по-дълго се прави това, толкова повече концентрацията на лъжеца намалява. Geiselman съветва, ако искаме да хванем някой в лъжа, да приложим следните стратегии, за да го изморим още повече и да се издаде по-бързо и лесно:


-    Да се започне с по-общи въпроси и след това да се премине към отворени въпроси, изискващи максимално отворени отговори.
-    Да се помоли човека, който подозираме в лъжа да разкаже всичко отново, но отзад напред.
-    Да не се прекъсва лъжеца, за да се затрудни максимално в създаването на лъжата и така да се измори повече.

От морална гледна точка лъжата е оценена като лоша постъпка. Искреността наистина е необходима, за да се поддържат истински близки и интимни отношения. Все пак, дали на-шия обществен живот няма да се срути, ако винаги директно се казва истината. И дали живот без лъжи не е просто утопия?


Източници:
http://www.psychologytoday.com/articles/199705/the-truth-about-lying
http://www.psychologytoday.com/blog/neuronarrative/201106/how-we-know-youre-lying









Deacon
21:17 ч.

This forum neeedd shaking up and you've just done that. Great post!

Tory
13:18 ч.

Shoot, who would have thguoht that it was that easy?

Dolley
04:19 ч.

Hey hey hey, take a gdaner at what' you've done