Амарна

Транзакционният анализ (ТА) е  психологическа теория, създадена през 50 - те години от Ерик Бърн (1910-1970), която се разпространява в Европа през 70 –те години.

Транзакционния анализ (ТА) е терапия на взаимодействието, основана на схващането, че решенията, които хората вземат в настоящето, се основават на предпоставки от миналото, които в даден момент може да са били необходими за оцеляването, но в много случаи вече не са валидни. Според Ерик Бърн транзакционният анализ е "система за изучаване, предсказване и изменение на поведението на човека, основана върху анализа на транзакциите на индивида с обкръжаващите в техните съответни Его състояния“

Транзакция – стимулът, който произхожда от една личност и съотнесеният с него отговор от друга личност. Бърн: „Транзакция – единицата на действие във всякакъв род социална агрегация. Един индивид, когото можем да наречем агент, се държи по определен начин с цел да предизвиква ответна реакция. Това поведение, независимо дали е словесно или не, се нарича транзакционен стимул. Друг индивид, когото можем да наречем респондент, реагира на стимула, давайки транзакционна реакция“

Ерик Бърн открива че съществуват три Его-състояния, които решава да нарече Родител, Възрастен и Дете. Изборът да бъдат с главни букви не е случаен и е направен, за да може да бъдат разграничени тези Его-състояния от обичайната употреба на думите в езика. Самият Бърн още нарича тези три Его-състояния екстеропсихика (Родител), неопсихика (Възрастен) и археопсихика (Дете).

Бърн: „Его-състояние е кохерентна система от чувства, свързани с даден предмет, която мотивира свързан с това набор от модели за поведение“. От клиентите се очаква да се научат да идентифицират функционирането на своите Его-състояния, така че да могат съзнателно да изберат как да функционират в дадена ситуация.

Родител

Ценности, правила на поведение във връзка с това, как трябва да се постъпва, какъв трябва да бъдеш или как да се чувстваш в живота. Тук са чувствата, отношенията и моделите на поведение, които приличат на тези от фигурите на родителите.  

Родителят представлява огромна колекция от записи на данни в мозъка на неоспорвани или наложени външни събития, възприети от човека в ранните му години (през първите пет години от живота). Най-значителните „записи" са онези, дължащи се на примера и съжденията на неговите собствени истински родители или на хора, които ги заместват. Всичко, което детето е видяло да правят родителите му, и всичко, което е чуло да казват, е записано в Родителя. Всеки има Родител, в смисъл че всеки е изпитал външни въздействия през първите пет години от живота си. Родителят е специфичен за всеки човек, тъй като е запис на такива ранни преживявания, които са уникални за него.

Данните в Родителя се поемат и записват „направо" без редактиране. В Родителя са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот.

Възрастен

Възрастният е тази част от нас, която е мислещата, действащата разумно, тази част, която е винаги "тук и сега“. Според Бърн Възрастния е "самостоятелен набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са адаптирани към текущата действителност“.

Възрастният е обработващ данните компютър, който взема решения, след като прецени информацията от трите източника: Родителя, Детето и данните, които Възрастният е събрал и събира. Една от съществените функции на Възрастния е да изследва данните в Родителя, да провери дали те са верни и все още приложими днес и едва след това да ги приеме или отхвърли; да изследва Детето, за да разбере дали чувствата в него съответствуват на действителността или са архаични и са реакция на архаични данни в Родителя. Целта не е да се разправи с Родителя и Детето, а да бъде свободен да изучава съдържащите се в тях данни. Чрез Възрастния, малкият човек може да започне да прави разлика между живота такъв, на какъвто го учат и му показват (Родителя), живота такъв, какъвто той го усеща, желае или си го представя (Детето) и живота такъв, както той самият го преценява (Възрастния).

Дете

Дете - чувствата, отношенията и моделите на поведение, които представляват "записи на действията" от ранния живот на индивида. Според Ерик Бърн Детето е "тази част от личността, която се е съхранила от детството...и всеки човек, на всяка възраст може да има чувства, мисли и поведение като в детството^“.

Докато външните събития се записват като съвкупност от данни, която наричаме Родител, едновременно с тях се осъществява и друг вид запис. Това е записването на вътрешни събития, реакцията на малкия човек - записи на вътрешни събития (чувства) в отговор на външни събития (главно майката и бащата).

Тъй като малкият човек не притежава речник при най-критичните си преживявания, повечето от неговите реакции са чувства. От една страна, той притежава импулси (предадени по генетичен път) да се освободи напълно, да изследва, да знае, да унищожава и да удря, да изразява чувства и да преживява всички приятни усещания, свързани с движението и откриването. От друга страна, е налице постоянен натиск, главно от страна на родителите, то да се откаже от тези основни удоволствия заради наградата под формата на одобрение от родителите. Това одобрение, което може да изчезне така внезапно, както е получено, е неразкрита загадка за детето, което още не прави определена връзка между причина и ефект.

Както е в случая с Родителя, Детето е такова състояние, в което човек може да бъде пренесен почти по всяко време при осъществяването на транзакциите си. Много от нещата, които могат да се случат днес, възстановяват ситуация, възникнала в детството, и предизвикват същите чувства, които сме изпитвали и тогава.

В Детето се съхраняват и много положителни данни. В Детето се намират стремеж към творчество, любопитство, желание да се опознава и знае, стремежи да се докосне, почувствува и да се опита, както и записи на възхитителни, първични чувства за първооткривателство.

Според ТА нашият актуален начин на живот е следствие от решенията, които сме взели в детството. Основната цел на терапевтичния процес е да се подпомогнат хората при вземането на нови решения по отношение на сегашното им поведение и насоката на живота им.ТА ни предоставя възможността да станем отговорни за съществуването си: всеки, независимо от своята раса, култура, религия, своя стил на живот може да мобилизира своя потенциал и да израстне, да успее, да се развие, да се реализира. Екзистенциалната позиция на ТА е „Аз съм добър – Ти си добър” – една нагласа на доверие към себе си и другите, позволяваща съзнателна, спонтанна и интимна среща.

Източник-материали на Оксана Хорват-Станчева