Амарна

В центъра на обяснението на Ерик Бърн за човешките трудности е идеята за сценария. Сценарият в живота на детето се изгражда под влияние на предписания, програми и забрани, подавани от страна на родителите към детето. По-късно през живота на детето процесът става двустранен и детето също влияе върху родителите.

Сценарият се появява, когато детето на определен етап от развитието си в отговор на някоя реакция на неговите родители потиска своята способност за спонтанно действие, за осъзнаване и за близост. По този начин взетите в детството решения, отнасящи се до психическото спокойствие или оцеляване, влияят върху ежедневния живот на възрастния човек. Тези решения, като например избягване на изявата на истинските чувства или липсата на противопоставяне, когато сме наранени, са взети при наличието на неадекватна информация и опит при детето.

Бърн казва: „Сценарият е един цялостен план на живота, който предлага едновременно ограничение и имитация“. Както и: „Сценарият е житейски план, който се основава на решения, взети в детството, които са  подсилени от родителите, препотвърдени от последвалите събития и проявени в избори на алтернативи.“

ТА говори за три изначални жажди на детето:

-За стимулация

-За структуриране

-За признание

Като дете ние взимаме решения как да задоволяваме тези жажди. Тези решения често са подсилвани от родителите. Детето създава филтър и ще открива събития, които потвърждават виждането му за света, за другите, за себе си и които ще достигат до един избран край. За да изпълни този план за живота, детето има нужда от партньори – съответно несъзнателно ще търси актьори, които ще играят в неговата пиеса.    

Житейския сценарий се основава върху решения, взети от човека. А решения се базират върху вярвания.

Вярвания в сценария - те представляват себеограничителни вярвания по отношение на самите нас, на важността на другите и на живота като цяло, които са формирани при вземането на решения в детството.

Забрани – негативни и ограничаващи послания, които са излъчени несъзнавано от тревожното и нещастното Дете на родителите чрез поведения и събития, които са невербални и са запазени в Детето на детето през наблюдението и усещането. Забраните са послания, които задържат или спират порива на детето. Често влиянието на родителя от противоположния пол е по-силно.

-Не съществувай!

-Не бъди себе си!

-Не успявай!

-Не реагирай!

-Не мисли!

-Не искай!

-Не пораствай!

-Не бъди дете!

-Не чувствай!

-Не се привързвай!

-Не ставай близък!

-Не знай!

-Не бъди в добро здраве!

Позволения – положителни, освобождаващи послания, излъчени от Детето на родителите. Те се запазват в Детето на детето. Те са излъчени също несъзнавано от щастливото Дете на родителската фигура  и това открива на детето пространство за живот.

-Съществувай!

-Бъди себе си!

-Успявай!

-Реагирай!

-Мисли!

-Искай!

-Порасни!

-Бъди дете!

-Чувствай!

-Доверявай се!

-Сближавай се!

-Знай!

-Бъди в добро здраве!

Предписания – вербални послания, формулирани положително и целящи да внушат ценности. Те са излъчени от Родителя на родителите и се пазят в Родителя на детето. Ако се вслушаме във вътрешния си глас, ще чуем тези препоръки, изразени в думи. Те често отключват неадаптивни за прилагане действия. Те са формулирани като заповеди, за да помогнат на детето да бъде възможно най-добре подготвено за живота. Проблемът е, когато са прекалено много или прекалено малко. По-долу са описани няколко вида предписания и как те влияят на хората, които ги следват.

Бъди силен!-ако няма достатъчно „Бъди силен!“, човек няма да може да преодолява трудностите, дори и дребните. Ако има прекалено много – не си позволява емоции и няма да толерира слабостите – нито у себе си, нито у другите. Това са хора, които ще се пренатоварят с работата, имат риск от бърнаут, понеже не усещат къде са им границите.

Бъди перфектен!-посланието „Бъди перфектен!“ визира „Не прави грешки!“. Присъщо е на компулсивни личности. Понякога тези хора имат разхвърляна къща, защото идеята за реда е толкова силна, че подреждане изобщо не започва, защото то не може да е перфектно. Преимуществата на това предписание са организираност, подреденост. Ако е прекалено силно, може да се стигне до това, че нещата никога да не бъдат довършени.

Побързай!– когато е прекалено много, човек е нетърпелив, ходи бързо, иска нещата да се случват бързо. Преимущество е ефикасността. Колкото повече натиск има, толкова повече енергия се генерира. Проблемът е, че за да бъдеш ефикасен, трябва да има стрес. Правят грешки, не се съобразяват с ритъма на другия човек, трудно им е да медитират.

Направи усилие!- за човек, който следва предписанието  „Направи усилие!“ е важно да покаже, че дава най-доброто от себе си. Често ако успее да направи нещо без усилие, ще каже, че не е голяма работа, трябва да е трудно. Трудността е в енергията, която се вкарва в усилието, а не в резултата.

Доставяй удоволствие!- хората, които следват предписанието „Доставяй удоволствие!“ са ориентирани към другия, отколкото към себе си. Детето е научено да доставя удоволствие на другия. Като възрастен има голяма трудност да се концентрира върху своите нужди, концентрира върху нуждите на другите. Обикновено тези хора са изцяло на разположение на другите, не си позволяват да не са на разположение. Преимущество-приятни хора, наистина умеят да зарадват другите, ценни хора. Трудността – страх да не ги харесват, отбягват дискусии, спорове, конфронтации, не могат да се отстояват, одобряват всичко, което другият казва, дори и да не го усещат така наистина. Накрая може да се превърне в Преследвач, но по-често се стига до депресия.

Оправяй се!- направи го сам, ти си достатъчно голям. Върви заедно с „Не бъди дете!“. Преимущества – това са хора, които се справят добре креативни са. Недостатък – не молят за помощ. Често са горделиви хора.

Програми – това са послания, отправяни от его-състоянието Възрастен на родителите и натрупвани в его-състоянието Възрастен на детето. За да следват сценария си, децата имат нужда от модели. Те намират тези модели в собственото си обкръжение и се вдъхновяват от тях през живота си. Други указания могат да информират детето за неговата съдба: „ти си точно копие на дядо си!“. Тук детето научава как да прилага забраните и предписанията, научава, как се правят нещата (подрежда се стая). Влиянието на родителя от същия пол е по-силно.

Образуването на сценария е процесът, чрез който човекът се опитва (Бил Корнел):

1.да придаде смисъл на социалното и семейно обкръжение

2.да придаде смисъл на живота

3.да предвиди и да управлява проблемите на живота с надеждата да осъществи своите мечти и своите желания.

Следователно сценарият не е преди всичко патологичен, а изграждащ психиката. Една част от функциите на сценария е да прави така, че нещата да бъдат по-предвидими, за да увеличи сигурността и по този начин да отговори на потребностите от структура.

Ерик Бърн разграничава 3 вида сценарий:

1.Печелещ- индивидът постига по приятен начин положителните цели, които той си поставя. Не означава, че всичко е лесно в живота, но той може да управлява неуспехите си, има заместващи опции. Използва различни средства, за да постигне целите си, поема отговорност (например кандидатства за работа, подава документи на няколко места, за да има алтернатива)

2.Непечелещ-индивидът няма цели или не полага усилия. Притежава по-банален живот, без много възможности и интересни събития (например подава документи само на едно място и чака, като дори да няма отговор – продължава да чака)

3.Губещ-индивидът сам саботира себе си, дори не търси работа. Сляпо ходи по един предварително определен път към собствено унищожение. Краят е драматичен, неприятен, насилствен.

В психотерапия често идват непечелещи и печелещи. Губещи сценарии често са в институции, затвори, приюти, убежища. При промяна на сценария най-често се минава от губещ към непечелещ, от непечелещ към печелещ. Но понякога може да има по-голям скок – от губещ към печелещ, без да се минава през непечелещ. Вярванията ни задържат в един и същ сценарий.

Клод Щайнер също разграничава 3 вида сценарий:

1.Сценарий без любов-хора, които нямат близост и интимност, живеят сами, не си представят, че могат да бъдат обичани. Послания: Не бъди близък! Не съществувай! Не принадлежи!

2.Без радост-няма удоволствия, няма радост. Послания: Не бъди дете! Не получавай!

3.Без разум-хора, които не разсъждават много. Послания: не мисли! Не успявай! Не бъди важен!

Спиране на сценария:

1.Масови бедствия (война, земетресение, наводнение)

2.Психотерапия и други преобразования (духовността, медитации)

3.Автономно решение (ако има позволение да взима автономни решения)

Бърн смята, че ключът към лечението е автономия – способността за разпознаване и задоволяване на нуждите си във връзката с другите и света. Тя се изгражда или индивидуално в контакта с терапевта или в група. Автономията се проявява в нарастването на три тенденции у клиента:

1.Осъзнаване – способността да преживяваш усещанията на настоящето, сякаш се срещаш с тях за първи път, без да ги променяш с унищожителните преживявания от миналото, които са записани в сценариите.

2.Спонтанност – тенденцията да оценяваме и да отговаряме на чувствата по начин, който е искрен и не цели предизвикване на определен ефект върху самите нас или върху другите хора.

3.Близост – комбинация от осъзнаване и спонтанност в социалния контекст, водеща до спонтанни отношения, в които никой не играе игри и които не са предписани или повлияни от сценариите родител-дете. Това, което е благоприятно за интимността, е да имаме договор с Възрастния, защита от Родителя, свободно изразяване на Детето.