Амарна

Друга основна идея на Ранк е тази за творчеството. Той изследва творбите на най-великите художници и вижда тяхното величие най-вече в това, че те успяват да развият ново виждане за света спрямо съвременници си, но и спрямо самите себе си от по-ранен период. Те успяват да се разпрострат извън себе си и идеите, които поощряват. Призванието на художниците да творят не е средство за препитание в живота, а е самият живот.  Художествените произведения могат да ни насочат към опредлени фиксации на художника в миналото в следствие на неразрешени конфликти, но много повече могат да се разглеждат и като ориентирани към бъдещето и новото.

Според Ото Ранк е важно да се насърчава изкуството на живота. Още на 20 годишна възраст в дневника си той пише, че самият живот трябва да се формира художествено. Истинският живот трябва да бъде създаден така, че да не се нуждае от друг живот. Тук Ранк говори не само за собствения си живот или за живота на някой творец, а за всеки един човек, който може да живее по-изкусно, по-дълбоко. Животът според Ранк е творчески акт, въпреки че предлага освен радост, и болка и ограничение в смъртта. Животът е пълен с конфликти и разочарования, но за разлика от невротика, когото те блокират и в когото създават трайно усещане за загуба, „художникът“ взема това, което му е дадено и го използва, за да направи нещо ново.

Творчеството се възприема от Ранк като характерно не само за творците, а като фундаментално човешко, животворно и удовлетворяващо. Според него то не е просто акт на сублимация, както считат психоаналитиците, а е действие срещу смъртта. Той твърди, че хората са творци, господари на съдбата си, създатели на собствените си личности, понякога въпреки ранните си преживявания. 

Творческите личности, както ги разбира Ранк, са самосъзнателни и умишлено отговарят на реалността по определен начин. Налага им се да излязат извън конвенционалното. Те са изпълнителни, адаптират се добре към средата, но предпочитат да я оформят по техен начин и да я споделят като ново творение.

Според Ранк художник може да бъде всеки един човек, който „рисува” своя живот.  Но творчеството носи и вина, защото чрез него се излиза извън рамките, извън границите, определени от природата. Така се създава нещо ново. Предизвикателството, пред което са изправени художниците е, че те трябва да преодолеят културата, в която са потопени. Конфликтът е между нуждата да се участва в традиция от някакъв вид срещу нуждата от нещо ново и лично.

Художниците  се фокусират върху процеса на създаване на своето творение, а не върху съдържанието му. Те работят с това, което е налично в настоящето, опитвайки нещо ново и постигайки го чрез импровизация.