• Начало
  • Блог
  • Първото житейско свързване формира отношението към себе си и света
Rss feeds

Психотерапия ››

Първото житейско свързване формира отношението към себе си и света

Admin
0 коментара

   Свързването, изграждането нa стабилна връзка с децата е основата на психическото здраве на децата. Джон Боуби е първият, който описва “свързващата система”. Той доказва, че ние сме родени със сет от инстинкти за самoсахраняване, които ни помагат да установим силна емоционална връзка с първият човек, който се е грижил за нас, обикновено майките. Тази способност да се изгражда такава връзка с първоначалния грижещ се е била от голямо значение за оцеляването на индивидите в процеса на еволюция.

    По - късно изследователи като Мари Айнсуорт и Мери Мейн доказват, че това първо свързване/ изграждане на отношения, връзки се превръща в модел на поведение на грижата си към самите нас и в установяването на отношения с другите като възрастни. Тоест първоначалното “задаване” през контекста на отношението “аз и другият” определя отношението ми към самият мен, а в последствие и представата ми за света - дали го чувствам като сигурно място или по - скоро като враждебна среда и съм постоянно в съмнение и нащрек към другите.

    Теорията на привързаността на английски може да я намерите като “Attachment theory”. В нея обаче се говори за “attachment” и “bondinng”, които на български носят идентичен смисъл - “привързване”. Всъщност обаче те се разглеждат по различен начин, “bonding” - като емоционалното привързване на грижещия се към детето, а “attachment” - емоционалното привързване от детето към грижещия се за него.

    Изключително важно е наистина да подхождаме към децата със съзнанието първо, че срещу нас стои морално пълноправен човек и второ с вниманието, че опитът, който даваме на този човек е изключително важен, тъй като той се изгражда и много бързо приема и проектира видяно поведение, стил, култура. Ако ние в позицията си на тези първоначални грижещи се за детето установим и покажем към детето стабилна връзка, то ще израсне като уверен човек, ще може да взима решения сам за себе си, да поставя необходимите граници във взаимоотношенията си, да формира приятелския си кръг и да поддържа здрави връзки. Фигурата на първоначалния грижещ се е емоциналното пристанище за детето, тя дава на детето баланс между възможностите за изследване, проучване на средата от една страна и чувство на привързаност от друга.

Типовете привързаност са основно два - сигурно и несигурно привързване, несигурното от своя страна е още три вида. Най - здравото осъществяване на свързване е сигурното свързване - то се формира, когато грижещия се е полагал постоянна и адекватна грижа към нуждите на детето. В поведението на детето може да се забележи, ако то се успокоява при появата на грижещата се фигура; ако умее адекватно за възрастта си да заяви нуждите си; ако търси грижещия се, когато е под стрес или застрашено. Такива деца са способни да изпълняват правила и да познават границите си и тези на другите. Уважават личното си пространство и това на останалите. Несигурното отбягващото свързване е вторият тип, то се проявява, ако грижещата се фигура се е дистанцирала от детето, не разпознава нуждите му и не ги задоволява или ако наказва прекалено много или сурово, също ако малтретира детето или злоупотребява с него. Тези деца смятат, че могат да свършат всичко сами, те странят от родителите си (грижещата се фигура); нямат капацитет да помолят за помощ; не са агресивни в стресови ситуации и редуцират стреса във физически активи; предимно депресивни са. Несигурното амбивалентно/ двойнствено свързване се формира, когато грижещата се фигура не е близо до детето регулярно. Тези деца стават изключително тревожни, когато се отделят от майките/ грижещите се и им отнема много време да се успокоят, когато те се появят; те се страхуват да се доверяват, тъй като чувстват, че не могат да разчитат на грижещия се, когато имат нужда от нещо. Например, когато грижещия се остави детето само в стая и се върне отново, детето го прегръща, но е разстроено и отблъсква с ръка играчките, които майка му подава, за да го успокои. Дори в този пример (експеримент, провеждан от М. Айнсуорт “Странна ситуация”) се вижда двойствеността на физическите действия на детето - прегръщане и отблъскване. Несигурното дезорганизирано/ неконтролируемо или травматично свързване е характерно с проява на агресия, дисоциация, пристрастряване, ступор. Проявява се, когато грижещият се се държи един път като стабилен и грижовен възрастен, а в друг момент поведението и моделът му е неспокоен, неуравновесен или когато възрастният неглижира детето. Тези деца са драматични, хаотични; не могат да спазват правила. Те се опитват да контролират всичко - средата, хората около себе си, обстоятелствата и ситуациите. Това поведение е предизвикано от страха да не попаднат отново в драматична ситуация и да бъдат наранени.

    В позицията на възрастни някои неща, които може да правим за децата с различни типове на привързване у дома или в професионалната си работа с тях е:

•     Да избягваме допринасящо поведение, което да изостря поведението на детето;

•     Да намерим на начин към “отваряне” на свързването - взаимодействен с детето начин. Примери: слушане на музика заедно; грижа за домашен любимец. Идеята е да се изгради доверителна връзка и да се зададе нов контекст на свързването, чувство за сигурност и доверие;

•     На символично ниво - дейността с детето се осъществява индиректно - като добра практика е играта/работата с пъпети. Възрастният и детето имат по един пъпет и през тях разиграват ситуации. По този начин в дългосрочен план предразполагайки пъпета на детето към здраво отношение към пъпета на възрастния се интегрира ново чувство у детето.

В работата си с такива деца не трябва да забравяме, че само децата със сигурно свързване могат да играят по общи, установени правила. При останалите деца се надлюдават по-добри резултати, когато има индивидуални правила.

•    Амбивалентните деца се нуждаят от структура и всеки път, когато я нарушат трябва да бъдат връщани към нея.

•    Добра практика при проява на дезорганизираните деца е отдръпване от страна на възрастния и вербализиране чувствата на детето.

    Сензитивността към нашите нужди и нуждите на другия е здравият начин на взаимодействие и свързаване с нас самите и в света. Едва ли осъществаваме свързванията си с другите по един и същ тип всеки път, но ако смятате, че вие или ваш приятел имате проблеми във взаимоотношенията си с другите, може да прочетете повече за теорията за привързването, защото взаимоотношенията ни от най - ранно детство дават отражение в живота ни на възрастни. При невъзможност да се справите, може да се обърнете и към специалист, задаването на нов контекст в представата и осъществяването на връзки е възможен.

 

Автор: Мария Владимирова Георгиева