Амарна

В тази статия съм описала  особеностите на психодрамата на базата на  моя личен и професионален опит, на базата на  знанията и уменията, които имам лично аз. Т.е. написаното по-горе не претендира за изчерпателност, но е достатъчно като информация, за да се ориентирате какъв метод е психодрамата и как може да бъде полезна. Ако имате въпроси, с радост ще отговоря.
Психодрамата е метод за психотерапия и за личностно развитие. Всеки психолог е обучен в техники, чрез които да може да помага на хората, за да решават проблемите си и да се чувстват по-добре. Техниките са различни в зависимост от парадигмата, в която е обучен психологът. Някои от парадигмите са: когнитивно-поведенческа, психодинамична, позитивна и т.н. Психодрамата е една от тези парадигми. Тя се състои от специфични техники, които спомагат за разрешаването на различни проблеми. Психодрамата, като метод, е създадена от Дж.Л.Морено, за който се твърди, че има български произход. Ето и основите, на които се гради психодрамата:

1.Роля-в психодрамата проблемите на клиента не само се изговарят, а се и разиграват като сцени. Например ако клиентът е имал конфликт с интимния партньор, това, което се е случило не се преразказва, а се изиграва, като клиентът влиза в своята роля и в ролята на партньора си. Така има възможност да погледне реалистично чуждата гледна точка, както и да види себе си и ситуацията отстрани, нещо което рядко имаме възможност в реалността. Така човек „проглежда“ за много нови аспекти на ситуацията и на проблема си.
Чрез психодрамата клиентът има възможност да влиза и в неспецифични роли за него, което го обогатява и доразвива като личност. Например на някой скромен и срамежлив човек може да му се наложи да влезе в ролята на самоуверен и асертвен човек. Това ще му даде възможност да разбере кое точно го смущава и кое му пречи да бъде по-себеутвърждаващ се и ще развие нови качества в него, които да са полезни в живота му.
Клиентът има възможност да изследва, опознава и развива различните си социални роли-на дете, на съпруг/а, на служител, на съсед, на родител и т.н. Много често проблемите идват от конфликти в социалните роли. Например ролята на съпруга може да е пренебрегната заради ролята на майка. Тогава могат да настанат конфликти с интимния партньор, клиентът да се чувства в дисхармония със себе си, да задушава детето си и т.н.

2.Тук и сега-ситуациите се разиграват сякаш се случват в този момент. Така клиентът може максимално добре да се потопи в преживяванията си от конкретната минала ситуация. Ефектът, който се търси също е насочен към настоящия момент. Клиентът се връща в миналото, но винаги се търси приложение на това „връщане“ в настоящето. Така психодрамата се явява парадигма, която обхваща и миналото, и настоящето. Голяма част от останалите парадигми наблягат предимно на едното или на другото.

3.Техники-в психодрамата се използват най-различни техники, за да достигне човек до себе си и да се опознае. Част от техниките са свързани с влизане в различни роли, но също така се използват и арт техники, които са свързани с музика, рисуване и т.н. Работи се и с кукли.

4.Индивидуален и групов метод-психодрамата може да се използва в индивидуални сесии, но също така и в групов формат. Групите по психодрама са изключително подходящи за личностно развитие и израстване, за усъвършенстване уменията за комуникация, за разрешаване на индивидуални проблеми, както и за получаване на откровена обратна връзка от останалите членовете на групата.

5.Приложение-психодрамата е метод, който е широко приложим. Той се използва от психотерапевтите в тяхната индивидуална и групова работа. Също така се използва при работа с деца, заради техниките с кукли. При тренингите за усвояване на различни умения, които са приоритет на трудово-организационната психология, се използват предимно техники от психодрамата-ролеви игри, различни методи за сплотяване на екип, за покачване на доверието и т.н.

6.Сертифициране- психодрама-терапевтите минават дългогодишно обучение(моето беше 7 годишно, но сега е сведено до 6 години). Извършва се в институти извън университетите. Има 4 института в България, където това е възможно да се случи. Аз препоръчвам Институт по психодрама, индивидуална и групова психотерапия „Бернхард Ахтерберг“. Обучението се извършва в три нива-нулево, първо и второ. Нулевото е нивото, което аз и колежката ми водим. То е както за хора, които се занимават с психология, така и за такива, които са с друга професия . Целта на нулевото ниво е човек да натрупа допълнителен личен опит, да опознае себе си, да се развие като личност и душевност и да отработи свои проблеми. Следващите две нива дават право човек да води групи и да използва метода в работата си.

7.Предразсъдъци- част от предразсъдъците, свързани с психодрамата, често се отнасят до груповия й формат. Много хора се чудат как ще споделят лични неща пред непознати.  Хората в една група, обаче, са непознати само за около 3-4 часа. Опознаването и сплотяването  става бързо, неусетно и много дълбоко. То не е като опознаването в реалността, където хората разбират един за друг първо вкусовете, интересите и по-общите си виждания за живота, за да стигнат на един по-късен етап до по-лични неща. В групите опознаването става през общи преживявания, през реалните ни мисли и емоции. Опознаването е много дълбоко и истинско, така че атмосферата в една група е сигурна и защитена. Не случайно често в групите се споделят неща, които човек никъде и на никого друг не е казал. Това не става насилствено, а е съвсем естествен процес. Разбира се, тази сплотеност зависи до голяма степен от професионализма на водещия. За нея допринася конфиденциалността на случващото се.
Много хора ми казват, когато ги запознавам с психодрамата: „А, това е нещо като анонимните алкохолици“. Всъщност единственото общо е, че през част от времето хората стоят в кръг. Конфиденциалността също е нещо общо между групите за анонимни алкохолици и групите по психодрама. Но не е задължително човек да има някакъв огромен проблем(като алкохолизма), за да се включи в група по психодрама. Просто трябва сам да е любопитен към себе си и да иска да се опознава и да се развива като човек.
Трети предразсъдък е свързан с представата, че в групата хората стоят и си говорят по цял ден, което не е така. Техниките, които използва психодрамата, както писах по-горе, са много динамични, разчупени, интерактивни и действени. Времето в една група минава много бързо именно поради спецификата им.