• Начало
  • Блог
  • Психологически възгледи на Карл Роджърс-I част
Rss feeds

Велики психолози ››

Психологически възгледи на Карл Роджърс-I част

Admin
0 коментара

Карл Ренсъм Роджърс е влиятелен американски психолог и заедно с Ейбрахам Маслоу е основател на хуманистичния подход в психологията, който се появява в средата на XX век в Америка. Според бихейвиоризмът човекът е предвидим, неговото поведение винаги може да бъде предречено и контролирано. Хуманистичната психология отстоява правото на човешката непредвидимост, човекът има последната и решаваща дума, той е способен да взема независими решения и да определя собствената си съдба. Хуманистичните психолози отбелязват, че проблемът не е в това, че Скинър не е прав, а в това, че той, за съжаление, е много прав. И историята, и науката са доказали, че поведението на човека може да бъде сведено до първичните си форми чрез страх и възнаграждения. Тези прости действени механизми са се използвали винаги и продължават широко да се прилагат при управлението на "човешките ресурси" (Георгиева, 2012, с. 50). Хуманистичната психология отбелязва не само процесите на всеобща задълбочаваща се деперсонализация и дехуманизация на съвременното общество, но и съучастието на психологията в тях. 

„В психоанализата се смята, че когато индивидът се разкрие, когато вие действително достигнете до човешката същност, то там ще откриете главно инстинкти и влечения, които трябва да се държат в подчинение. Това е диаметрално противоположно на моя собствен опит, който се състои в това, че когато стигнете до най-дълбоко скритото у индивида, именно на този негов аспект може да се вярва като на конструктивен, подпомагащ социализацията и развитието на междуличностните отношения. Когато наблюдавам хората в процеса на психотерапията, аз все повече се убеждавам, че на фундаменталната човешка природа действително можем да разчитаме, че можем да й се доверим.“ (Rogers, 1989, цит. по Георгиева, 2012, с. 54) Тоест хуманистичната психотерапия и психоанализата постулират два противоположни възгледа за човешката природа. За първите в основата си тя е позитивно-конструктивна, а за вторите – агресивно-деструктивна. Оттук следва, в единия случай - базово доверие в личностния потенциал и създаване на условия за стимулиране на актуализацията му, а в другия - стремеж към овладяване на енергията и динамиката на несъзнаваните и опасни вътрешни импулси. Естествено се разграничава и поведението на терапевта. В психоанализата, която следва медицинския модел, "докторът знае по-добре" и от експертната си позиция прилага подбрани техники и стратегии за лечение на пациента. Последният бива пасивно лекуван и поправян като "повреден механизъм" от "добри специалисти". В хуманистичната психология клиентите са носители на вътрешно знание за справяне с трудните житейски ситуации, те са активни субекти, а не обекти на специализирани наблюдения, проучвания, корекции. Личностната гледна точка се приема и уважава като главно експертно мнение, когато става дума за собствените чувства, цели и съдба. Роджърс открива, че колкото повече психологът се отнася към клиента си като към обект, толкова повече самият човек започва да се възприема така. Подобно отношение според него "отслабва, обезценява и разрушава субективния индивид, вътрешното Аз". По този начин се блокират собствените непосредствени реакции на човека и се заменят с готови форми на поведение, предписани от специалисти (Георгиева, 2012).

Автор: Виктория Иванова