Амарна

Роджърс сам определя кое отличава неговия подход в сравнение с другите школи:

• Хипотезата, че определени нагласи у психотерапевта са необходимо и достатъчно условие за терапевтична ефективност;
• Базирането върху модела за развитие в психотерапията и отхвърлянето на медицинския модел;
•  Функциониране на терапевта като автентично личностно присъствие и пълно приемане на клиента при  всички негови прояви
• Интензивен и постоянен фокус върху феноменологичния свят на клиента – клиентоцентриране;
• Терапевтичния процес като промяна в начина на преживяване от клиента на неговия непосредствен опит и задълбочаване на способността му за по-пълноценно функциониране;
• Ориентация към процеса, а не към личностните структури.

Роджърс предлага близък човешки контакт и зачитане на личността и потенциала на всеки човек в усилието му да осмисля и определя живота си. Не приема думата "пациент" и я заменя с "клиент", като по този начин избягва медицинските стереотипи и делегира повече права и отговорност на главния участник в психотерапевтичните отношения. Той на няколко пъти сменя името на подхода си. Първото название, с което Роджърс дефинира своя метод, е "недирективна психотерапия", с което подчертава неекспертното терапевтично поведение. Нарича я “не-ръководна”, защото чувства, че терапевтът не бива да направлява клиента, а по-скоро да бъде до него, докато той самият насочва напредъка на терапията. Главното действащо лице в психотерапията е клиентът и затова по-късно той заменя „недирективна“ с "клиентоцентрирана психотерапия". А към края на творческия си път Роджърс избира названието "личностно центриран подход", което има по-широко приложение и извън психотерапията (Георгиева, 2012). Тези три термина са били подменяни от автора поради изопаченото им разбиране, но като идея са взаимозаменяеми.

В книгата си "On becoming a person" Карл Роджърс говори за уникалния си подход към психотерапията, който позволява на клиента да използва "познание за себе си", за да излекува собствените си проблеми. Клиент-центрираната терапия помага на посещаващият я да разбира чувствата си, да стига до различни прозрения и да предприема съответните действия, за да подобри различните аспекти на живота си. Този тип терапия не се опитва да разреши само един проблем, а е напълно интегриран подход, който цели да помогне на клиента да приеме себе си.

Роджърс разбира, че личностното развитие е продължителен процес на "ставане". Най-същностна, основна характеристика на човека в концепцията за личността на Карл Роджърс е непрекъснатото движение, ставане, развитие, промяна, активност при поставяне и осъществяване на близки и по-далечни цели. "Човекът - това е поток на ставане, а не завършен продукт. Това означава, че той е текущ процес, а не застинала, статична същност; това е течаща река от изменения, а не късче твърд материал; това е постоянно променящо се съцветие от възможности, а не застинала сума от характеристики" (Rogers, 1994, p. 170). „Добрият живот за личността е процес, а не състояние на битието, направление, а не крайна спирка“ (Rogers, 1994, p. 237). "Животът в най-добрия му вид - това е текущ и променящ се процес, в който нищо не е неизменно" (Rogers, 1994, p. 68). Така всички основни характеристики на личността според Роджърс са свързани с нейната процесуалност, всеки аспект от жизнедейността е обвързан с развитие и промяна. При себеактуализиращия се човек животът се възприема като непрекъснато ставане, като процес на развитие и промяна, на всекидневни възможности за себеусъвършенстване.

Автор: Виктория Иванова