Психология на личността ››

Дехуманизацията

Марина Стойчовска
0 коментара

Дехуманизацията е термин, въведен от Албърт Бандура, за да назове определен начин, по който хората оправдават насилието, което са склонни да извършат. Да гледаме на останалите, върху които искаме да извършим нещо насилствено, като на паразити, като на животни или на хора под нашето ниво, е пример за дехуманизация. Успяваме да отделим човешката идентичност от този, който искаме да нараним и така оправдаваме собствените си импулси и желания. В следствие на това не се чувстваме виновни.

Дехуманизацията включва възпремане на другите като по-малко цивилизовани, с по-ниска интелигентност, като нелегални и т.н. Това се е използвало при различни форми на масова жестокост и геноцид, като целта е била да се убедят хората, които знаят, че насилието е грешно, все пак да го извършат.

Дехуманизация може да се наблюдава и на по-ежедневно ниво. Етикетизирането на определени хора като „алкохолици“, „наркомани“, „диабетици“ и т.н., лишава от възможността те да бъдат представени с цялата многопластовост на живота им и ние ги възприемаме ограничено през диагнозата или симптома им. Дехуманизиращи са и всички термини, свързани с пол, раса, сексуална идентичност, здравословно състояние и всяка друга отделена от цялостната личност характеристика.

Често използвана дехуманизираща стратегия от насилниците е посланието:“Ти ме накара да го направя.“ Обвинението към жертвите цели оневиняване на насилието, омаловажаването му  и разсейване фокуса от истинския източник на неадекватно действие.

Също така насилниците могат да си служат с фрази като „Целта оправдава средствата“ или „Това, което правят другите, е много по-лошо.“ Всичко това е с цел да представят своето неморално действие като морално и нужно. Практиката насилието да бъде побеждавано с насилие е също част от дехуманизацията.

Тя е характерна за личности с нарцистична или антисоциална обремененост. Те не могат да разберат, че и другите хора имат емоционален живот като тях. Възприемат се като единствените важни в техния живот и другите имат значение дотолкова доколкото са нужни за функционирането им. Тези хора могат да бъдат опасни, ако имат възможност да манипулират другите.

Дехуманизацията може да бъде част от един цикъл на насилие. Болката на жертвите на насилие може да е била толкова голяма и непоносима, че да са я „запечатали“ някъде дълбоко в себе си. Проявата на съчувствие към друг човек, може да крие опасност от активизиране на тази болка.

Този феномен, обаче може да бъде преодолян. Ако е липсващо умение, може да бъде наваксано и в по-късна възраст като част от развитието на цялостната емоционална интелигентност. Вече съществуват програми за развитие на социалните и емоционални компетентности още при децата. При ПТСР може да се приложат когнитивно-поведенчески или други  стратегии за справяне с чувствата и създаване на повече пространство за емпатия.

Дори в експеримента на Милграм, в който участниците са били „принуждавани“ под влиянието на авторитет да наказват студенти(всъщност подставени лица) с електрошок, се оказва, че това да видят въздействието върху жертвата или да получат инструкции по телефона или в писмен вид, затруднява оказването на насилие.

Има конкретни стъпки, за да избегнем дехуманизирането си и да подпомогнем намаляването му при останалите:

1) не трябва да използваме дехуманизиращ език, дори когато говорим за престъпници, насилници или хора, които според  нас не постъпват правилно.

2) трябва да използваме език, който ни свързва с другия и показва интерес към него. Например: “Мога само да си предствя как бих се чувствал на мястото на.....“, „Сякакш всичи искаме едни и същи неща в живота.“ и т.н.

3) трябва да избягваме да публикуваме нефилтрирани клипове на хора, които имат дехуманизиращи прояви. Не се знае дали другите, които ще ги гледат, ще проявят същата критичност към тях. Това публикуване може да има подкрепящ ефект за тези действия.

4) не трябва да забравяме, че единственият истински начин да покажем, че не сме склонни на дехуманизация, е да съдействаме на другите да се „изправят“, вместо да ги смачкваме. Силните хора не се нуждаят  да "удрят", за да се чувстват добре.  Колкото повече власт и сила имаме, толкова по-внимателни трябва да сме в критикуването на другите.

5) ако участваме в обществени форуми, говорим пред публика, изнасяме лекции и т.н., никога не трябва да пренебрегваме мнгообразието на човечеството и не трябва да  превилигироваме определен пол, раса, прослойка и т.н. за сметка на друга.

 

Източници:

 https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-web-violence/201806/what-is-dehumanization-anyway