Rss feeds

Психология на личността ››

Десет разлики между нормалното притеснение и тревожността

Марина Стойчовска
0 коментара

 

 

 

 

Често използваме термините  „тревожа се“ и „притеснявам се“ като синоними. Те обаче носят своето различно значение и различни последствия за здравето и качеството ни на живот.

По-долу са описани десет разлики между обикновеното притеснение и болестотворната тревога:

  • Усещаме притеснението в мислите си, а тревогата-както в мислите, така и в тялото си.
  • Притеснението е свързано с нещо конкретно, а тревогата може да бъде от по-общ характер. Например можем да се притесняваме, че ще закъснеем за полет, но можем да се тревожим като цяло от пътуването без да имаме причина за това.
  • Притеснението е само  вербално, а тревогата се проявява и чрез образи и представи. Това предизвиква много по-сериозен сърдечно-съдов отговор. Ето защо усещаме тревогата с тялото си. 
  • Притеснението може да бъде полезно, като благодарение на него разберем, че става нещо нередно в живота ни. Това е първа стъпка към решение на  проблема ни. С тревогата не е така, тя не ни води към продуктивни решения, а ни кара да зацикляме в мисленето си. 
  • Притеснението ни създава лек  стрес, а тревогата може да доведе до тежки емоционални последствия. Тя е много по-интензивна като преживяване и затова е по-разрушителна.
  • Притеснението е причинено от реалистични причини, а тревогата-не. Хората, които са склонни към тревожност, правят по-трудна връзка с реалността.
  • Притеснението се контролира по-лесно от тревогата. Това е така, защото концентрирайки се върху стратегии за справяне, ние намаляваме притеснението  си. При тревогата трудно откриваме конкретна причина за състоянието си, съответно нямаме нещо, с което да се справяме, така че идеята за справяне не намалява усещането  за тревога.
  • Притеснението е временно състояние, но тревогата може да е постоянна. Притеснението изчезва с разрешаването на проблема, който го е предизвикало. Тревогата може да продължи дълго време и да сменя фокуса си-една седмица се тревожим за работата, другата-за здравето, третата-за децата си и т.н.
  • Притеснението не оказва влияние върху нашето професионално и лично функциониране, за разлика от тревогата. Надали ще си вземем болничен ден от притеснение, че детето ни има изпит. Но когато се тревожим, може да се почувстваме толкова разконцентрирани и дори физически зле, че да ни е невъзможно да работим.
  • Притеснението е нормално психическо състояние, тревогата-не. При определена интензивност и продължителност може да се наложи тревогата да бъде диагностицирана като заболяване и да бъде лекувана чрез психотерапия и/или медикаменти, за да се спре страданието на тревожещия се.

 

Източник: https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-squeaky-wheel/201603/10-crucial-differences-between-worry-and-anxiety