Rss feeds

Психология на личността ››

Гневът и развитието му в индивидуалния човешки живот

Марина Стойчовска
0 коментара

Онтогенезата(развитието в рамките на индивидуалния човешки живот) на реакциите на гняв може да обясни как такава емоция става необходим аспект от сложния емоционален живот на индивида. Изследователите на човешкото развитието казват, че правилното изразяване на гнева не се появява до последните месеци на първата година от живота (Sroufe, 1995). Преди това се наблюдава по-малко специфична реакция на стрес и раздразнителност, която едва се различава от друга негативна реакция като плач, глад, болка. В края на първата година детето е в състояние да припише психологически смисъл на стимул, идващ отвън и да разбере, че има пречка, която пречи на постигането на целта. Психологическият смисъл на ситуацията предизвиква същите психофизиологични параметри, които могат да предизвикат предишната реакция на дистрес (рязко увеличаване на вътрешната възбуда). Впоследствие когнитивното развитие и ученето дават възможност на детето да предвиди източниците на чувство на неудовлетвореност и да свърже способността си да изследва околната среда с капацитета (вероятно поддържан от гняв) да преодолее препятствията (Lichtenberg, 1991). Тъй като самоосъзнаването и социалното съзнание доминират в психологическите преценки на детето, гневът най-накрая е насочен към други хора или към самия себе си, като придобива формата на това, което обикновено се приема за ярост (Sroufe, 1995). Чрез по-нататъшно познавателно и социално развитие психологическото значение на яростта все повече се формира от междуличностния опит. Гневът и яростта се превръщат в чувство на омраза, конкуренция, фино негодувание, садизъм, презрение, завист, ревност и т.н. Това разнообразие от чувства се инициира от появата на ярост, но те стават все по-диференцирани и частично отделени от тази основна емоция (Parens, 2008). Разбира се степента, до която яростта се превръща в част от индивидуалния начин за упражняване на контрол върху външния свят, управлението на конфликти и социалната самоувереност, е много повлияна от действителния социален опит и интерпретации, които родителите предлагат на детето, както и от по-широкия социален контекст на социалните норми. Трябва да се отбележи, че тези онтогенетични постижения, без значение колко сложна е възможността за изразяване на гняв, не биха могли да се случат без полагането на основните схеми на реакция през първите 2 години от живота.