Амарна

Още от малки изграждаме своята идентичност. Около 18 и 24 месеца осъзнаваме собствените си мисли, чувства и усещания. От тук започва  търсенето на отговора на въпроса „Кой съм аз?“ и „Действам ли в унисон с вътрешната си автентичност?“.

В различните възрасти темата за автентичността се реализира по различен начин. Тийнейджърите, например, експериментират с различни социални кръгове, мода, хобита, сексуални преживявания, места и условия на живот, за да проверят кое се вписва в представата им за тях самите и кое просто не е за тях. Хората, които са в своята зрялост, започват да се ориентират по отношение на кариерата си, общността, вярата, семейството, които съответстват на техните вътрешни представи или са в капан на съществуване, което не изглежда много тяхно. По-възрастните хора правят избори най-често на базата на усещането си дали са истински или не.
Автентичността е крайъгълен камък на психичното здраве. Свързана е с психическото благополучие, жизнеността, самочувствието и уменията за справяне. Необходимостта от автентичност е класирана от някои експерти сред една от трите основни психологически нужди, сред които са и компетентността и чувството за свързаност.

Напоследък в съвременната култура идеята за нещо истинско в нас звучи съмнително. Козметичната хирургия, психофармацията и козметиката оказват влияние върху нашата реална визия и същност. Социалните мрежи, профилите, които правим в различни сайтове, са по желаната, не по реалната ни идентичност. Стероидите, стимулантите и допинга влияят на академичните и атлетични постижения. Спийд дейтинга замества искреността.  На фона на това, че е лесно да си създадеш визия и имидж, каквито искаш, ядрото на идентичността се губи.  

Психолозите отдавна приемат, че автентичността е нещо твърде нематериално, за да се измери обективно. Все пак те я определят като безпрепятствена функциониране на истината за самия себе си в ежедневието.

Автентичността се проявява в поведението. Тя изисква да действаме по начин, който е еднакъв със собствените ни ценности и потребности, дори с риск да бъдем критикувани  и отхвърлени. Това е необходимо за създаване на близки отношения, защото интимността не може да се развива без откритост и честност.

Когато човек се усеща автентичен, той има много предимства:
-има по-добри стратегии за справяне
- по-рядко прибягва до лекарства, алкохол или самоунищожителни навици
-има задоволителни взаимоотношения
-радва на силно чувство за собствена стойност
-приема предизвикателствата в живота
-преследва целите си упорито.
Ако човек не е автентичен, той е защитен, подозрителен, объркан  и лесно се претоварва.

Защо тогава не всички са автентични?
Психолозите не гледат вече не Аза като съвкупност от константни качества. Често в една ситуация действаме по един начин и проявяваме дадена характеристика, а в друга-имаме коренно противоположно поведение и проявяваме съвсем други качества. Търсенето на идентичност е обречено, ако се опитаме да класифицираме себе си.

Както Уитмън пише, ние съдържаме множества. Индивидуалността  включва не само части от нас, които харесваме и разбираме, но и тези, които не одобряваме и не разбираме. Автентичността не винаги ни представя в хубава светлина, тя просто ни представя такива, каквито сме.

Ние всички имаме по няколко слоя в себе си. Например повечето от нас биха се описали като интроверти или екстроверти. Изследванията показват, че макар че мислим за себе си в едната или другата модалност, ние сме съчетание от двете в различните ситуации. Кое наше лице ще покажем, зависи от контекста.

И все пак според социалния психолог Марк Лиъри независимо дали притежаваме някакво затвърдено ядро на идентичността ни или не, ние вярваме, че то съществува.  Копнеем да живеем съобразявайки се само с това ядро и страдаме, ако усещаме, че не сме верни на себе си. Чувството, че сме си сложили маска, може да е толкова дискомфортно, че хората прилагат понякога крайни мерки, за да преведат външния си живот в резонанс с вътрешното си Аз. Понякога сменят пола си, подлагат се на сериозни козметични интервенции или сменят религията си, за да могат да кажат най-накрая: “Ето това съм аз. Това съм аз всъщност“
От друга страна  пациент, който се възстановява от депресия, ще каже, че се връща към истинското си аз. Дори може да се случи така, че човек може да е по-автентичен, докато е на лекарства, както е при депресията.

Причина да не сме верни винаги на себе си е, че автентичността е за хора, които умеят да понасят болезнена истина. Себепознанието може да носи болка.  Не винаги, когато правим тестове,  е забавно да разберем крайния резултат. И все пак в дългосрочен план точността е за предпочитане пред пристрастието.
Да се държиш в унисон с автентичността  не винаги носи одобрение от другите. Страхуваме се, че ако сме себе си, другите няма да ни харесат и ще ни отхвърлят.

Автентичността изисква и вземане на съзнателни, информирани решения на базата на самопознанието. За да сме автентични, трябва активно да участваме в изборите, касаещи живота ни. Това включва оценка на почти всичко, което правим, което не е много лесно, защото живеем в свят, в който дори за прости решения има множество избори-какъв цвят да си боядисаме косата, на кой канал да се спрем от многото, които имаме на телевизора и т.н.

Тази свобода може да бъде изтощителна. Обсъждането, на колкото и тривиална тема да е, изразходва психична енергия.  Автентичните действия изисква определено количество психическо напрежение.
За да се реализира автентичния живот, трябва да се пренебрегне хедонистичното благосъстояние, което се изразява в краткотрайно моментно удоволствие, за да се достигне до по-дълбоко и смислено състояние.
Истината е, че ние сме склонни да се развиваме при трудни обстоятелства, заради които ни се налага да издържаме на болка и объркване. В такъв контекст често сме най-автентични и се активират качества като мъдрост, прозрение и творчество.

Една от най-големите пречки за развиване на автентичността, според Коуп, е категоричната представа за себе си. Много от нас изкривяват представата за себе си или имат ограничено самопознание. Много от хората, които имат усещането, че живеят неистински живот, се оказва, че живеят според представите им за това как трябва да бъде.

Един мъж например признава, че се е оженил за първата си съпруга, защото си е мислил, че все някога все пак трябва да се ожени. Всъщност истината е, че това не  е задължително.  Друг пример-композитор, който пише музика за касови филми, се оплаква че тя е твърде комерсиална, но все още не е готов да се откаже от популярността и доброто заплащане. Човешкото поведение може да се ръководи от недоказани предположения за това какво представлява отговорността, удовлетвореността и успеха.

Кернис твърди, че всеки от нас придобива смесен набор от нагласи, ценности и правила докато е още много малък и не може  да ги подложи на критика. Ние често не ги осъзнаваме напълно, че те са дълбоко в нас, но оформят нашите очаквания за нас и другите. В когнитивно-поведенческата терапия се цели тези несъзнателни вярвания да бъдат осветени, да се проучи от къде са дошли, да се провери дали те не са  в дъното на депресията или тъгата, така че да карат хората да търсят помощ.

Юнг твърди, че първото нещо, което трябва да направим, е да разгледаме тези неща, които са на тъмно в нас, нещата, които са проблемни и не ни харесват. Трябва да сме готови да погледнем тези неща от себе си, които не се вписват в образа на това, което бихме искали да бъдем.   

Да сме автентични означава не само да приемем  противоречията в себе си, грешките и провалите ни, проблемните аспекти на нашия живот, емоции и поведение. Означава и да опознаем ресурсите в нас, чрез които можем да контролираме и негативните си аспекти.

Източните духовни практики отдавна са се усъвършенствали в начините да погледнем в себе си и в многообразието си, да се видим сякаш отстрани, извън влиянието на разума и емоциите ни.
Част от тези практики ни задължават ние самите да сме си обект на съзерцание, да се вглеждаме в себе си, да действаме, да реализираме пълния си потенциал в света, да създадем и открием собствената си уникална индивидуалност и по този начин да живеем автентично.

Този урок не се ограничава само до източната духовност. Един западен философ разказва хасидска притча, в която скромен еврейски  учен, на име Зася, на смъртния си одър споделя с приятели:“ В следващия си живот няма да се питам защо не беше като Мойсей, а защо не беше като Зася?“

Източник:http://www.psychologytoday.com/articles/200804/dare-be-yourself