Амарна

Не е тайна, че определени технологични постижения в Интернет, електронна поща, мобилни телефони променят условията на културата, в която живеем, ускорявайки я и засилвайки нейната сложност. Този феномен се нарича хиперкултура. Хиперкултурата променя ежедневните взаимоотношения с отрицателни последствия за срамежливите хора.

Бързо губим търпение, защото сме свикнали с нещата, които се случват все по-бързо и по-бързо. Не сме толерантни към тези, които се нуждаят от време, за да се отпуснат. Срамежливите хора са първите, които усещат ефектите от хиперкултурата. И затова не е изненадващо, че тя изостря срамежливостта, както в честотата, така и в интензивността й.

Друг ефект от хиперкултурата е нуждата от интензивността на идентичността. Нашето общество не само става по-бързо, а става все по-силно и по-силно. Необходима е личността да бъде все по-мощна, за да бъде призната. Хората трябва да изтъкват себе си по начини, които са все по-крайни, за да бъдат забелязани изобщо. Това, разбира се, поставя срамежливите хора в още по-неблагоприятно положение.

Наблюдава се и феноменът "междуличностно отнемане на право на глас". Казано по-просто, ние се изключваме един от друг, концентрирайки се върху хиперкултурата - пътуваме до дома със слушалки или в социалните мрежи. Преминаваме от офиса си към колата до нашата затворена общност, поддържайки контакт само с малък кръг от приятели и семейство. Другите хора се превръщат в безлични гласове в другия край на онлайн интеракциите и става по-лесно да не ги зачитаме. Цената на такова изключване е ежедневна загуба на учтивост и увеличаване на грубостта. И отново, срамежливите хора са най-потърпевши. Те са първите, които са изключени или третирани враждебно.

Когато наближаваме границите на способността си да се справяме със сложността на живота си, започваме да изпитваме състояние на безпокойство. Ние или се приближаваме, или избягваме. И наистина виждаме и двете явления - поляризация на поведението, в която агресията се увеличава и се наблюдава обща загуба на маниери, както и широко отдръпване, една форма на което е срамежливостта. Проучванията, които се провеждат надеждно показват, че през последното десетилетие и половина, честотата на срамежливост се е повишила от 40% на 48%.

Фармацията се възползва от това като създава хапче за лечение на социална фобия и „алергия към хората“, тъй като в хиперкултурата, в която сме свикнали всичко да е бързо, само хапчето може да удовлетвори нуждата ни незабавно да намалим нивото на безпокойство. Но да се разчита само на медикамент може да действа срешу самосъзнанието. На срамежливостта започва да се гледа като на болест, която трябва да се лекува, а не като на черта на характера, с която можем да се съобразим или да променим.

Често се пренебрегва фактът, че съществуват когнитивни елементи, действащи в рамките на индивидите; трудности в общуването, съществуващи между индивидите; основни сили, които пребивават извън хората, което затруднява взаимодействието между тях. А всичко това е в основата на срамежливостта и може там да се търсят промени.

Много по-лесно е, обаче, за срамежливите хора да вземат хапчета, отколкото да инвестират време и усилия да се приспособят към предпазливите си нагласи, да променят неправилните социални сравнения или да се научат да бъдат по-общителни с другите. А медикаментите всъщност не включват развиване на уменията за кратки разговори, от които те толкова отчаяно се нуждаят.