Амарна

Страхът контролира живота ни по много начини, независимо дали сме наясно с това или не. Още от детството ние оформяме нашите реакции спрямо страховете. Те стават като наш навик, ние реагираме по съответния начин и като възрастни. Нашите най-ранни реакции продължават да съществуват в настоящето ни и повлияват начина, по който функционираме и се отнасяме с другите.

Реакцията ни на страх може дори да се превърне в наш рефлекс и навик, и ние несъзнавано я използваме. Никой не ни учи как да анализираме страховете си, да се вглеждаме в тях, за да ги опознаем и така те се появяват, без ние да можем да си даваме сметка, без да  имаме достатъчно контрол над живота ни. Ние не се научаваме да различаваме дори реалните опасности от старите ни автоматични реакции.

Страховете се отразяват и на физическото ни здраве. Понякога имаме напрежение или болка в някой наш орган, без да има физиологична причина. Това е в следствие на страховите рефлекси, които са се запаметили в нашето тяло.

Страховете влияят и на отношенията ни с противоположния пол. Създават ни проблеми и ние обикновено обвиняваме другия. Често сменяме партньора, но с новия човек имаме същите проблеми. Страхуваме се хронично - това един рефлекс от миналото, който е ненужен вече и ни пречи в настоящите взаимоотношения.

В повечето случаи ние акцентираме на настоящите ни проблеми и се чудим защо сме толкова нервни. Мислим си, че не би трябвало  партньорът да ни стресира толкова много. Ако се спрем за момент и се замислим, в повечето случаи ще намерим друг момент от миналото ни, който ни е носил същата емоция. Страховете работят именно, за да ни предпазят и да не повтаряме болезнен опит от миналото, да ни предупредят за потенциални опасности в настоящето. Това  често работи срещу добрите ни взаимоотношения, като ни сигнализира за опасност, когато няма такава. Страховете могат да ни попречат да се опознаем и да разберем, че нещо недобро се случва с нас, като изместят фокуса ни върху ужаса, който очакваме отвън.

Лорън Хеджис, американски психолог и психоаналитик, говори за седем страхове, които влияят на живота ни. Тези страхове имат опустошителна власт над живота ни, те ограничават пълноценността му, пречат ни да имаме успешни взаимоотношения, те може да се окажат фатални за нас в много отношения.

Медицинската наука през последното десетилетие акцентира на връзката между психиката и тялото, но все още е в процес на доказване колко силно влияе психиката върху здравето. Твърди се, че много от физическите заболявания - рак, белодробни заболявания, проблеми с бъбреци, черен дроб, кожни, стомашно-чревни проблеми, зависимости, хранителни  и психически разстройства, инфекциозни заболявания, генетични заболявания, са в силна степен повлияни от страховите рефлекси, които водят до хронично напрежение и силни нива на стрес. Много хора умират в крайна сметка заради дългосрочен стрес и в следствие на страховия синдром.

Обикновено ние дори не осъзнаваме страховите си рефлекси. Те просто се появяват ежедневно и саботират дейността ни. Знаем, че изпитваме стрес, че сме нервни, че сме под напрежение, но често не знаем причината за това. Не си даваме сметка и за цената, която плащаме в емоционален, физически план и във взаимоотношенията ни. Продължаваме напред, сякаш всичко при нас е наред, а истината е, че не е така.

Седемте страхове възникват от седем типа преживявания, които ние всички сме минали по време на седем различни етапа от нашето детство. Седемте смъртни страхове могат да бъдат разглеждани като старт на персоналното ни пътуване към изследване на това, което ни пречи да сме тези, които искаме да бъдем, да правим нещата, които искаме, да обичаме и да бъдем обичани по начина, по който ние желаем. Тези страхове не ни позволяват да се наслаждаваме на здравето, щастието и успеха, които заслужаваме, само защото сме човешки същества и дишаме. Ако сме смели, решителни и отделим време, можем да разберем как нашите индивидуални страхове действат. Така ще бъдем в състояние да ограничим тяхната осакатяваща власт, стреса, който ни носят и да превърнем  тази енергия в творческа, да се чувстваме пълноценни и живи.

Ето и кои са седемте смъртни страхове:

1. Страх да не останем сами - ние се страхуваме да се стремим и да намерим някой, който може да отговори на нуждите ни. Страхуваме се да не би да ни игнорират, да не ни отхвърлят или да ни разглеждат като маловажни. Смятаме, че светът не реагира на нашите нужди, затова какъв е смисълът да сте стремим към връзка.

2. Страх от обвързване - поради плашещи и болезнени преживявания в миналото, интимното свързване с друг човек ни се струва опасно. Нашите преживявания са ни оставили чувството, че светът не е безопасно място. Страхуваме се  от нараняване, така че се оттегляме от връзките си.

3. Страх от това да не бъдем изоставени - след като се свържем емоционално с някого, се страхуваме да не бъдем изоставени, да не бъдат пренебрегнати собствените ни нужди, да не бъдем погълнати от другия. В който и да е от случаите, ние усещаме, че светът не е надеждно място. Ние живеем в страх от емоционално изоставяне. В следствие на това можем да станем прилепващи и зависими или крайно независими и самостоятелни – или пък и двете.

4. Страх от себеутвърждаване - ако в житейския ни опит ние сме били отхвърляни често и сме били наказвани, когато сме изразявали себе си и нуждите си, в настоящето започваме да се страхуваме да се отстояваме и да заявяваме във връзките си нашите потребности. Вярваме, че светът не ни позволява да бъдем наистина себе си. В следствие на това ние може да спрем да общуваме с него или обратното - да имаме твърде големи претенции с цел отмъщение. Дори може да станем пасивно-агресивни.

5. Страх от липса на признаване - ако не сме получили приемането, от което сме се нуждаели в отношенията, ние оставаме с усещането, че не ни възприемат и признават такива, каквито сме. Това усещане може да се запази през целия ни живот. Също така се страхуваме, че другите ще ни обичат и зачитат, само ако сме това, което те искат да бъдем. Ние може постоянно да се стремим да бъдем видени и признати от другите, но също така може да преминем в другата крайност - да спрем да търсим връзка заради гнева, унижението или срама, живеещи в нас.

6. Страх от провал и успех - когато сме обичали, но сме загубили и сме се провалили, може да се страхуваме да се доверим на друг, нов човек. Ако ние имаме успешна връзка, може да се чувстваме виновни или уплашени. Така ставаме пасивни, не рискуваме достатъчно и не се стремим към успех. Ние може да чувстваме, че светът не ни позволява да се свържем пълноценно с някой друг или да се чувстваме виновни, ако  това все пак стане.

7. Страх от това да бъдем напълно живи - нашата експанзивност, творческа енергия, радост, са част от жизнеността ни. Тези фактори често влизат в конфликт с исканията на семейството, работата, религията, културата и обществото. Ние се стремим към това да поддържаме жизнеността си, но и да бъдем в хармония със света, да отговаряме на изискванията и очакванията му. Ако сме подвластни на този страх, ние усещаме, че светът не ни позволява да бъдем напълно, радостно и страстно живи.