Rss feeds

Психология на личността ››

Смисълът на вината, когато сме депресирани

Марина Стойчовска
0 коментара

Един от основните симптоми на депресията е вината. Не винаги при депресивните хора има реалистични причини за наличието на вина, понякога тя е безпочвена, но въпреки това оказва своето въздействие с пълна сила. Дори и да има основания за вина, те се преекспонират и тя става много по-силна и трудна за преодоляване.

Характерно за депресията е, че липсва гняв. Това не означава, че го няма съвсем. Той е неосъзнат и не се проявява към другите, а към депресивния човек под формата на вина. Сякаш че контролът върху гнева е объркан и той е насочен към субекта, а не към обекта.

Тук можем да се запитаме не само защо депресивните хора се чувстват толкова  виновни, но и какво се опитват несъзнавано да постигнат чрез вината. Вероятно се опитват в тежък момент на обезсмисляне на живота си все пак да намерят обяснение за случващото се чрез нея. 

За пример можем да вземем проучванията в Гана на психиатъра и антрополог М.Дж.Фийлд. Преди проучването му се смята, че депресията е рядкост сред по-нецивилизованите народи заради твърдо институционализираните ритуали и практики, които дават възможност за надежден катарзис при загуба на близки. Обществото е обединено в отработване на безпокойството, свързано със загубата. Тъгуващият е подкрепен от всички в общността. Всъщност той е загубил един обект, но печели цял свят от социални контакти.

Друго предположение за липса на депресия е отсъствието на идеята за греха, позната ни от християнството. Както и че тя е характерна само за индустриалния човек, който е подложен на психическите тежести на сложната, технологична цивилизация.

 Противно  на всичко това проучванията в Гана  сред различни племенни култури показват, че депресията може да бъде доста често срещана и там. Депресирани жени в значителен брой пътуват до религиозни светилища на Ашанти и там обвиняват себе, че са вещици. Те имат синдром на вина, доста подобен на този в нашата култура. Според Фийлд депресията и магьосничеството вероятно имат дълга историческа връзка. Самообвинението в магьосничеството изглежда, че осигурява перфектното оправдание за провала и безполезността, които настъпват в един момент от живота на тези жени.  Те градят  семейството, дома и бита си с изключителна грижа и животът им е достатъчно осмислен. Но често техният труд се пренебрегва от съпруга, когато той се свързва с по-млада жена в момент, в който първата му жена е вече остаряла.  Тази практика се толерира от културата и очевидно е основна причина за безпокойство от страна на застаряващите съпруги. Те нямат възможност да изразят себе си.  Как те могат да оправдаят това пълно отричане смисъла на живота им? Изведнъж се подкопава един житейски сюжет, който има последователност, почтеност и пълна социална подкрепа. За щастие, самата култура дава възможност за рационализация-жената може просто да признае, че през цялото време е била вещица. Така кръгът е затворен: „Аз станах безполезна, защото винаги съм била зла. Заслужавам тази съдба. Заслужавам да бъда отхвърлена.” Наблюденията на Фийлд могат да бъдат безопасно пренесени към депресивно самообвинение във всяка култура. Вината се явява начин да се предаде смисъл, да се обясни животът, когато основата му е зачеркната. 

Много по-трудно е да се постигне и понесе алтернативата на това, а именно осъзнаването, че може би животът няма смисъл. По-лесно е да се размишлява за безсмислието на живота, вместо да се приеме, че наистина животът е безсмислен. Изглежда, че има нужда дори отказът от живот да намери своя смисъл: „Нека умра, защото съм безполезен.“ 

Този феномен е свързан с тежестта на нуждата постоянно да се дообогатява и доизменя идентичността. Тя е, както казва Ериксън, произведение на изкуството, символично конструирана, непрекъснато преправяна и никога незавършена. Така индивидът може да бъде оприличен на филмов режисьор, който трябва да прави сюжет за цял един живот, чиито финал не знае. Макар че никога не знае дори каква ще е следващата сцена, той трябва да режисира филма с доверие и съгласуваност. Прави това като преработва отминалите събития, докато новите не спират да оказват влияние върху филма. Така има приемственост между миналото и настоящето. Миналите събития изглежда, че водят  до и подкрепят настоящите, което дава спокойствие. Ако настъпи промяна в настоящето, цялата нагласа към миналото трябва да се промени, за да се запази последователността и приемствеността в живота. 

Когато човек достигне до последните двадесет години на тази жизнена драма, става все по-трудно да се оправдаят резките промени, тъй като има твърде много предшестващи преживявания. Цели събития не могат да бъдат припомняни с доверие, ако непрекъснатостта е подкопана. В такъв момент, когато миналото изглежда тъжно, тежко и безсмислено, хората се хващат за всичко като удавник за сламка, за да си обяснят случващото се в живота им. Именно затова се твърди, че никой не може да знае дали животът му е удовлетворяващ до момента преди изтичането му. 

Когато в света на човек настъпят драстични промени, проблемът с идентичността става тежък. Тя трябва да бъде запазена, дори обектът, който е потвърждавал тази идентичност да не е наличен или действията, които са я потвърждавали, са невъзможни или неудовлетворяващи. В отчаян опит за адаптация се търси подходяща рамка от думи, която ще запази както обичайната идентичност, така и обичайното действие. Трябва да се осигурят самочувствие, символична цялост на самоличността и житейския план и възможност за продължаване на действията.  По принцип, индивидът има две алтернативи: да оправдае някак си продължаването на действието в старата, обичайна рамка или да изтрие старите действия, навици, значения изцяло и да се опита да изгради нова рамка на смисъла. Очевидно втората алтернатива не може да се представи като непосредствена поведенческа възможност. Това означава изоставяне на обичайния свят, въвличане буквално в празнотата, потапяне в масивното непознато, в зейналата пропаст на тревогата. Така самообвинението може да бъде разбрано като смислено поведенческо решение на проблема. Депресивното самообвинение, в крайна сметка, представлява търсене на смисъла.

 

Източник: "Depression. A comprehensive theory"-Ernest S. Becker