Rss feeds

Психология на личността ››

Стрес и психични стратегии за справяне

Диана Попова
0 коментара

Понятието "стрес" се използва в най-общ смисъл за обозначаване натрупване на количество от негативни емоции, които всеки един от нас преживява в определени ситуации. Той е физиологичен и психологичен процес, чрез който реагираме на събития или ситуации, които предявяват повишени изисквания и оказват натиск върху нас.

Всяка една промяна, към която трябва да се приспособим, е съпроводена със стрес. В действителност и положителните промени понякога могат да бъдат носители на стрес. Положителният стрес може да бъде провокиран от очакване или предприемане на екстремно изживяване-голяма печалба от лотарията, сключване на брак, преместване в ново жилище, повишение в работата. Според Ханс Селие (бащата на научната теория за стреса) положителният стрес  би трябвало да се нарича - стрес, а отрицателният, възникващ вече при превишаване на равнището на външните дразнители над възможностите на защитните ни системи на организма - дистрес. Провокиращи дистрес събития могат да бъдат: смърт на близък, катастрофа, обир, насилие, загуба на работа.

От нас самите зависи кое събитие ще предизвика стрес и кое дистрес. Всеки притежава свой личен опит, който определя гледните му  точки, вярвания и увереност за справяне с определени ситуации. Личните ни убеждения и интерпретации определят силата на емоциите от дадено събитие, а от там-дали то ще е стресогенно или не.

При дистрес организмът ни губи своя баланс и започват да се проявяват симптоми като главоболие, нарушено храносмилане, умора, сърцебиене, резки промени в теглото, болки в мускулите, лош сън, кошмари. Тялото ни на физиологично ниво алармира, че нещо по-особено се случва с нас. В емоционален аспект се засилва раздразнителността, чувството на безпокойство, появата на негативни мисли, апатия.

Справянето с всяка една ситуация е когнитивна дейност, която обединява оценката за надвисналата заплаха и оценката на последствията от всяко действие за справяне. Стратегиите за справяне са действията, предприети в специфични ситуации за редуциране на стреса.  Лазарус ги нарича копинг стратегии. Те са свързани с експресията на емоциите, приемане на ситуацията, оценяване на проблема и търсене на специализирана помощ. Могат  да бъдат разпределени в две основни групи. Вътрешни стратегии - това са начините, с които всеки един от нас се справя със стресорите, като използва само наличните си вътрешни ресурси. Те са свързани със способността да се дефинира стресовото събитие, като предизвикателство, което може да бъде преодоляно или като нещо, което ще премине от само себе си. Външните стратегии са свързани с включването на ресурси, като социалната (семейството, близките, дори колегите в работата) и професионална подкрепа от специалисти психолози. Погрешно е впечатлението, че стресът ще си отшуми от само себе си или че сами можем да се справим с него. Това често води до вземането на погрешни решения, като посягането към алкохола, употребата на наркотични вещества и др.

Децата и тийнейджърите са особено податливи на стрес, тъй като при тях психиката не е достатъчна адаптивна и гъвкава. Малкият им жизнен опит е предпоставка за наличието на по-тежка симптоматика при стресови събития. Детето може да се научи да живее с травматичното събитие и да изглежда спокойно за даден период от време, но рано или късно то ще изплува от подсъзнанието му и ще окаже отражение.

Детските страхове се задълбочават при иронизиране или подигравки.  Ако поведението на детето е променено и реакциите му излизат извън границите на обичайното му поведение повече от 15 дни е наложително да се потърси професионална помощ от психотерапевт или детски психолог. Към родителите, въз основа на обобщения чужд опит и на практиката, се извеждат основни препоръки, които са отправна точка за успешно преодоляване на симптомите, като проявата на повече любов и подкрепа.

Антистрес програмите се изработват в зависимост от индивидуалния проблем и ресурсите на човек. Те могат да включват алтернативни дейности, като изкуство, танци, спорт, хоби или тренинг групи за справяне със стреса и неутрализиране на негативните емоционални преживявания. Работата с психотерапевт също е препоръчителна.

 

Източници:

Селие Х. – „Стрес без дистрес”

Русинова  А. и Карастоянов Г. – „Психологически типове по Юнг и стрес”