Амарна

Замисляли ли сте се, кое е това нещо, което ни кара да буксуваме на едно място?

Понякога в живота си стигаме до момент, когато мислите ни се въртят около: „Нещо не ми достига“, „Зациклил/а съм“, „Нищо не ме радва“. Въртим се в омагьосан кръг без да виждаме изход. За да се справим, пускаме телевизора, сърфираме безцелно в интернет, излизаме, за да сме сред хора. Въпреки това хаосът и усещането, че нещо не е наред, остава.

Какво означава „зацикляне“?

Коренът на думата е „цикъл“ – т.е. въртя се безкрайно, имам усещане за безизходица, правя едни и същи неща без край, без надежда за излизане от това състояние и промяна.

Как се стига тук и какво ни задържа в това състояние? Причините може да са много и разнообразни, както и да се появят в различен момент от живота.

Съществуват теории, според които по време на бремеността емоциите на майката повлияват детето и те несъзнателно се отразяват на зрелия му живот. Ако тя е била депресивна и е изпитвала безнадеждност, може детето да е склонно към тези преживявания през своя живот.

Други теории ни отвеждат към раждането. Различни неблагоприятни фактори, могат да доведат до травма за бебето, която да влияе през живота му. Например трудно раждане, негативно отношение на медицинския персонал, емоциите на майката и т.н. Бебето е безпомощно в тези моменти и това усещане би могло да се появява и по-нататък.

Следва етапът, в който малкото дете е бебе, което се нуждае от любов и сигурност. Ако не успее да ги получи или по някакъв начин усети, че не са му достатъчни, вероятността това да се отрази на живота му след това, е голяма. Малкото дете, което не е усещало топлината и любовта на родителите си, продължава в живота да търси тази топлина и любов, да търси близост без реално да успее да ги почувства пълноценно. Възможно е след време подсъзнателно да избере студен и безчувствен партньор (или усещането за партньора да бъде такова) и това да затвърди травмата, отчуждеността, усещането за това, че нещата са без изход и че няма радост. Отново се затвърждава идеята, че животът е сив, безрадостен и зациклил. Дори не е изключена възможността този човек да попада все на един и същи тип партньор, да остава разочарован всеки път и да зацикли в това състояние. Тук има вероятност да се прокрадне и идеята, че не заслужава любов.

Различни травмиращи събития в живота също могат да доведат до чувство за зацикляне. Такива могат да бъдат загубата на близък човек, на работа, хронични конфликтни отношения и т.н. В такива случаи се появява чувството на безнадеждност, липса на желание за вършене на ежедневни неща и дори такива, които преди са доставяли удоволствие. Тогава човек става сутрин без настроение, без цели и стремежи за деня, депресивните мисли преобладават. Няма желание да стане от леглото и да се пребори с поредния скучен ден, защото за човек в това състояние, дните могат да се преживяват като борба, като нещо, изискващо много енергия.

Друга причина за зациклянето може да е слабото осъзнаване на собствените желания и нужди. Лутането в намирането на себе си е изтощително. В следствие на това може да се стигне дори до моменти, в които се правят неща с цел получаване одобрението на околните, защото само чрез тяхното приемание, ние самите успяваме да премем себе си. Границите за това като какъв искаме да ни виждат другите и какво наистина искаме се размиват, обезличаваме се, ежедневието става сиво, тревожността нараства. Затваряме се в себе си, появява се застой в емоциите ни. Ако дълго време не се обърне внимание на това състояние, е възможно дори да се появят физически симптоми-тежест, запек, задържане на течности, главоболие и т.н.

В такава ситуация на човек му минават мисли, че ако просто смени обстановката, нещата ще се променят. Търси външни стимули – използването на определени видове стимуланти, търсене на постоянни контакти с околните, чести пътувания, стремеж към притежание на вещи и т.н. Дали това бягство помага да се излезе от състоянието? Едва ли за дълго, защото вечерта свършва, пътуването също и човек пак е насаме със себе си и своите безрадостни мисли.

Какво да правим в тази ситуация? Как да се справим със зациклянето?

На първо място, ако сме попаднали в подобна ситуация на зацикляне и безрадостност, трябва да си дадем сметка за това. Да осъзнаем, че нещо се случва, че това е период, който изисква нашето внимание. След това да приемем, че имаме нужда от помощ и да сме готови да я потърсим. Но помощта, от която се нуждае човек в подобно състояние на зацикленост не е окуражаваща дума, не е и някакво временно осланяне на някого или поредното бягство. Би следвало човек, който усеща, че е стигнал до това положение, да се замисли за среща с психотерапевт, да работи за себе си, заедно да търсят начин за справяне с проблема. Това може да е като се разгледат причините за зациклянето, може да е свързано с откриване на силните страни, а може да е друг тип работа. Човек може да избере да си помогне и да му бъде помогнато чрез психотерапия и така да продължи живота си, да разкрие потенциала си и да се измъкне от безрадостното състояние.

Мила Петкова