Амарна

 Названието Арт-терапия произлиза от думите: „арт” – изкуство и “терапия” – лечение или така нареченото лечение чрез изкуство.

През 40-те и 50-те години на миналия век, едновременно в Англия и в Америка, започва да се говори за арт-терапия. В САЩ арт-терапията се утвърждава през психиатричната практика. В един момент лекарите откриват, че има връзка между заболяването и това, което пациентите изобразяват. В Англия методът започва да прониква през учителите по изобразително изкуство, които оставяйки децата да рисуват свободно, виждат, че това има много благоприятен ефект върху цялостното им развитие. В България методът навлиза през 80-те години, през които се формират първите тренинги със специалисти в сферата на психичното здраве. Идват арт-специалисти от Англия и обучават първите арт-терапевти у нас, като постепенно през 2006 година се формира Българска асоциация по арт-терапия.                                                 

Арт-терапията е един много мощен инструмент за психотерапевтична работа, в основата на която се използват средствата на изобразителното изкуство. Класическата арт-терапия разчита предимно на визуалните изкуства, докато експресивната включва всички начини на творческо изразяване - като поезия, танц, фотография, писане, четене, музика и други. Специфичното при нея е използването на няколко вида изкуство, преливащи един в друг, като начин да се задълбочи процесът и да се кристализира още повече прозрението. В психотерапията се използват и другите изкуства, като път към несъзнатото в нас, където споделеното преживяване и терапевтичният процес са по-важни от самото крайно произведение. Съществуват музикотерапия, приказкотерапия, танцова терапия, хлебна арт терапия и други. 

B ĸнигaтa cи „Eĸcпpecивнa apттepaпия” Cюзън Дapли и Уeнди Xийт пocoчвaт, чe изĸycтвoтo имa cпocoбнocттa дa пpeoдoлявa пpoпacттa мeждy cъзнaвaнoтo и нecъзнaвaнoтo. Tвopчecĸoтo изpaзявaнe тлacĸa пaциeнтa ĸъм paзбиpaнeтo нa coбcтвeнитe cи мoтиви и cъщнocт, ocoбeнo ĸoгaтo e пocтaвeн в мнoгo oбъpĸвaщи oбcтoятeлcтвa. Затова ролята на арт-терапевта е от изключителна важност. Той е този, който ръководи дейността, насърчава експресията, улавя  точният момент, хваща го и направлява по предназначение в посока развитието на пациента. Арт терапевтите са задължително специалисти – най-често психолози, психиатри, психотерапевти, педагози, преподаватели по изобразително изкуство. Също могат да бъдат  и художници, социални работници, които са преминали специално психотерапевтично обучение. 

Арт-терапията се различава от други форми на психотерапия по това, че тя действа като тристранен процес на комуникация. Акцентира върху взаимодействието между терапевта, автора и създадения продукт, така нареченото произведение, което дава много нова и структурирана информация, увеличаваща диапазона на вътрешното себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Това е много ефикасен подход, който предлага възможност за изразяване чрез невербална комуникация и е един изключително полезен метод за хора, които трудно изразяват мислите и чувства си вербално. Благодарение на нея, терапевтираният може да преодолее емоционални и поведенчески проблеми. Тя е ефикасен метод при отстраняването на депреси, фобии, неврози, изолация, семейни конфликти дискомфорт в социалната общност и като цяло и други . Оказва благоприятно въздействие, дори когато човек не се бори с някакъв проблем или няма видими причини за безпокойство.