Амарна

Зависимостта, без значение дали към хазарт, алкохол или наркотици, е страшна и труднопреодолима диагноза. Често зависимите хора не срещат подкрепата и разбирането на близките, а това са необходими условия за справяне с тази болест.
12-стъпковите програми за преодоляване на зависимостите осигуряват именно това - подкрепа, безусловно приемане и възможност за развиване за нови модели на поведение.
12-стъпковите програми се реализират в групов формат. Такъв тип групи се сформират за първи път в САЩ през 1938г. от д-р Боб Смит и Бил Уилсън.,  Първата група е за анонимни алкохолици, но днес съществуват и групи за наркозависими, както и за зависими към хазарт. Съществуват групи за хора с хранителни разстройства, както и групи за близките и семействата на пристрастените.
Единственото, което се иска от участниците в тези групи, е,  да имат желание да се справят с този свой проблем, което означава, че вече са признали, че имат такъв. Те трябва да са осъзнали, че животът им е излязъл извън техен контрол.
В част от групите религиозната основа е силно застъпена, като вярата в Господ е заложена в 12 принципа, изповядвани от членовете на групата.  В тези принципи те казват, че признават грешките си пред другите, себе си и Бог; че са направили дълбок самоанализ; че са готови Бог да премахне всички техни недостатъци и т.н.
Ако изчистим тези принципи от религиозното им съдържание, ще видим, че в основата е именно самоанализа и приемане съществуването на проблем, готовността за справяне с недостатъците и поемане на отговорност за миналите грешки, а от там и възможността за преодоляване на чувството за вина. Включително се правят списъци с хората, пред които зависимите са сгрешили и търсене на възможност да изкупят вината си, освен ако няма риск някой да бъде наранен.
Съществуват и групи, в които религиозния принцип липсва, но останалите аспекти са налични.
В тези групи зависимите имат възможност чрез техниките на груповата терапия да тренират нови модели на поведение в защитена и сигурна среда. Това означава, че ако моделът, с който се експериментира не е сполучлив, никой няма да се присмее,  да осъди или да се държи негативно с човека, който експериментира. Напротив, дори при неуспех, той би бил подкрепен, като всеки би му върнал своята честна обратна връзка, която ще цели единствено да му даде нови идеи за различни начини на поведение. Също така всеки може да разбере, че не само той греши и че има и други хора, които са  били или още са в неговото затруднено положение. Така той не би се чувствал сам.
Експериментирането не би довело до неприятни последици в реалния живот, защото не се преминава към промени в реалността, преди да се намери най-удачния вариант за действие.
В основата на успеха на тези групи са:
1.    Социализацията-често зависимите остават изолирани, а ако са част от общност, тя обикновено е свързана със съответната зависимост и само я задълбочава. В групата членовете се запознават с нов начин на общуване, създават отношение през приемане и разбиране на другия, а не през оценка и осъждане. Сблъскват се с нова философия на общуването. Голяма част от зависимите никога през живота си не са имали подобен тип комуникация, свързан с приемане, разбиране и подкрепа.
2.    Подкрепата на членовете-в групата присъстват хора, които вече са се справили със своята зависимост благодарение на 12-стъпковата програма. Те са доказателство, че това е постижимо. Тяхната роля е да подкрепят чрез личния си опит останалите членове на групата, които още се борят със своята зависимост.  Зависимите могат да се идентифицират с излекувалите се,  което е изключително полезно при изграждането на новия модел на поведение и отношение към другите.
3.    Доверието-в групите зависимите се учат да комуникират ефективно, като това включва даването на обратни връзки на другите. Така те виждат как думите им рефлектират върху останалите. Също така имат доверие в другите членове на групата, което се изразява във вярата, че обратните връзки, насочени към тях самите, са искрени и са с цел да им помогнат, а не да ги засегнат.

Този тип групи са критикувани, но в действителност много изследвания доказват, че зависимите, посещавали група, прибягват до рецидив много по-рядко от зависими, които не са посещавали група.
Зависимостта, без значение дали към хазарт, алкохол или наркотици, е страшна и труднопреодолима диагноза. Често зависимите хора не срещат подкрепата и разбирането на близките, а това са необходими условия за справяне с тази болест.
12-стъпковите програми за преодоляване на зависимостите осигуряват именно това - подкрепа, безусловно приемане и възможност за развиване за нови модели на поведение.
12-стъпковите програми се реализират в групов формат. Такъв тип групи се сформират за първи път в САЩ през 1938г. от д-р Боб Смит и Бил Уилсън.,  Първата група е за анонимни алкохолици, но днес съществуват и групи за наркозависими, както и за зависими към хазарт. Съществуват групи за хора с хранителни разстройства, както и групи за близките и семействата на пристрастените.
Единственото, което се иска от участниците в тези групи, е,  да имат желание да се справят с този свой проблем, което означава, че вече са признали, че имат такъв. Те трябва да са осъзнали, че животът им е излязъл извън техен контрол.
В част от групите религиозната основа е силно застъпена, като вярата в Господ е заложена в 12 принципа, изповядвани от членовете на групата.  В тези принципи те казват, че признават грешките си пред другите, себе си и Бог; че са направили дълбок самоанализ; че са готови Бог да премахне всички техни недостатъци и т.н.
Ако изчистим тези принципи от религиозното им съдържание, ще видим, че в основата е именно самоанализа и приемане съществуването на проблем, готовността за справяне с недостатъците и поемане на отговорност за миналите грешки, а от там и възможността за преодоляване на чувството за вина. Включително се правят списъци с хората, пред които зависимите са сгрешили и търсене на възможност да изкупят вината си, освен ако няма риск някой да бъде наранен.
Съществуват и групи, в които религиозния принцип липсва, но останалите аспекти са налични.
В тези групи зависимите имат възможност чрез техниките на груповата терапия да тренират нови модели на поведение в защитена и сигурна среда. Това означава, че ако моделът, с който се експериментира не е сполучлив, никой няма да се присмее,  да осъди или да се държи негативно с човека, който експериментира. Напротив, дори при неуспех, той би бил подкрепен, като всеки би му върнал своята честна обратна връзка, която ще цели единствено да му даде нови идеи за различни начини на поведение. Също така всеки може да разбере, че не само той греши и че има и други хора, които са  били или още са в неговото затруднено положение. Така той не би се чувствал сам.
Експериментирането не би довело до неприятни последици в реалния живот, защото не се преминава към промени в реалността, преди да се намери най-удачния вариант за действие.
В основата на успеха на тези групи са:
1.    Социализацията-често зависимите остават изолирани, а ако са част от общност, тя обикновено е свързана със съответната зависимост и само я задълбочава. В групата членовете се запознават с нов начин на общуване, създават отношение през приемане и разбиране на другия, а не през оценка и осъждане. Сблъскват се с нова философия на общуването. Голяма част от зависимите никога през живота си не са имали подобен тип комуникация, свързан с приемане, разбиране и подкрепа.
2.    Подкрепата на членовете-в групата присъстват хора, които вече са се справили със своята зависимост благодарение на 12-стъпковата програма. Те са доказателство, че това е постижимо. Тяхната роля е да подкрепят чрез личния си опит останалите членове на групата, които още се борят със своята зависимост.  Зависимите могат да се идентифицират с излекувалите се,  което е изключително полезно при изграждането на новия модел на поведение и отношение към другите.
3.    Доверието-в групите зависимите се учат да комуникират ефективно, като това включва даването на обратни връзки на другите. Така те виждат как думите им рефлектират върху останалите. Също така имат доверие в другите членове на групата, което се изразява във вярата, че обратните връзки, насочени към тях самите, са искрени и са с цел да им помогнат, а не да ги засегнат.

Този тип групи са критикувани, но в действителност много изследвания доказват, че зависимите, посещавали група, прибягват до рецидив много по-рядко от зависими, които не са посещавали група.