Амарна

Когато Фройд за първи път се сблъсква с еротичния пренос в работата си, се притеснява. Той все още не знае, че преносът може да е полезна част от лечението.  Този феномен  продължава да се появява в практиката ме и Фройд открива, че той е важна част от психоаналитичния процес и може да се използва, за да получат пациентите инсайт и да прогресират в лечението.
Психотерапевтите, обучени в психоаналитичната парадигма, както и подложили се на психоанализа, са обучени да работят с преноса и в частност с еротичния пренос.
Все пак какво се има предвид под пренос в контекста на психоаналитичната и психодинамична психотерапия?
Има много обяснения за преноса, но най-общо той се отнася до несъзнавани чувства на клиента, които те развиват  към техните психотерапевти. Преносът може да бъде положителен, отрицателен ,идеализиран, еротичен и т.н.
Обикновено клиентите развиват пренос на базата на незадоволени чувства от детството си. Например ако родителите са били студени и пренебрегващи, прносът сепоявява, защото терапевтите задоволяват тези нужди.
Психоаналитиците се срещат често с клиентите си. Също така те изследват най-интимните аспекти на вътрешния им сват, включително и мечтите. Всичко това може да подхрани преноса.
Психоаналитиците не споделят лична информация за себе си и клиентът може да фантазира много за тях.  Това също е добра предпоставка за пренос.
Не винаги преносните чувства  на клиентите не са осъзнати. Те може да са наясно с чувствата, които имат към терапевта, въпреки че не осъзнават , че този пренос се базира на преживяванията в детството. Това е нещо, което се обсъжда в процеса на лечението.
Преносът не е феномен, който е характерен само за психотерапията. Той е част и от ежедневието ни.  Много от нас могат да се сетят за учители, от които са се чувствали смачкани. Всъщност това е пренос. Надявайки се несъзнателно да получим внимание и любов, от каквито сме се нуждаели в детството ни, ние оставаме разочаровани от неутралния и строг учител. Обикновено учениците надрастват тези емоции и в крайна сметка изграждат здрави взаимоотношения със собствените си връстници.
Съществува и контрапренос. Това са емоциите, които терапевтът изпитва към клиента. Той също е важна част от психоаналитичния процес и е на същия принцип като преноса
Разликата е, че психоаналитичните терапевти са обучени как да справят с контрапреноса и да го използват в работата си.  Те знаят, че техните усещания за клиента не са реалност. Вместо това терапевта може да се замисли за себе си, несъзнаваните си чувства или незадоволени потребности. В собствената си психоанализа бъдещите психоаналитици работят върху детските си потребности и след това не им пречат в работата, която вършат за клиентите си.. Ако все пак контрапреносът продължава да пречи, психоаналитикът отива отново на лична терапия, така че да преодолее тези трудности и да има едни равнопоставени отношения клиента.
Ако психоаналитикът действа под влияние на буквалното съдържание на преноса/контрапреноса, вместо да го използва като материал за анализа, може да се стигне до различни проблеми, особено що се касае до еротичния пренос. Ако границите бъдат нарушени, независимо дали това ще се случи по време на или след лечението, е изключително вредно за клиента. Той остава като опустошен след тези отношения.
Има някои психотерапевти, които не са обучени в работа с пренос и контрапренос. Те избягват да се занимават с него и не знаят как да се справят с тези процеси. Това е в ущърб на терапията и е причина за много неуспехи в лечението.
Еротичният пренос е особена форма на пренос , когато клиентът си мисли, че е влюбен в терапевта. Това може да случи много бързо, както споменахме по-горе, поради спецификата на психотерапевтичния контекст.  Първоначално е болезнено за клиента, защото неговите еротични преносни чувстване не са задоволени поради етичните норми. Този процес се разглежда в процеса на терапията и се оказва обикновено, че водят началото си от незадоволени потребности в детството.
Лесно е да се види как някой, който е израснал в дом, в който емоционалните му нужди не са задоволени, независимо по каква причина, се влюбва в терапевта, който отделя цялото си внимание за него, слуша го заинтригувано и създава условия , в които спокойно може да се говори за най-интимни и болезнени теми. Често клиентите не знаят, че имат подобни нужди-толкова дълбоко са ги потиснали. Ето защо в терапията те изригват с пълна сила.
Това може да е само част от началото на лечението. Обученият психоаналитик ще използва тези преносни чувства не само, за да проучи тези незадоволени потребности, но и да помогне на клиента да развие здрави взаимоотношения извън кабинета. Така че първоначално болезнените емоции от несподелените чувства могат да изиграят ползотворна роля, за да се срещне човек, който да задоволи незадоволените в миналото нужди.
Еротичния пренос може да се случи независимо от сексуалната ориентация на клиента или терапевта. Това означава, че ако клиентът и терапевтът са например хетеросексуални жени, не е изключено все пак клиентката да развие чувства към терапевтката, макар в миналото си да не е имала подобен опит. Също така е възможно хетеросексуална жена да развие романтични чувства към хомосексуален  мъж  терапевт. Или, ако клиентът е хомосексуален мъж , може да развие чувства към хетеросексуална жена, която му е терапевт.  И така нататък.  Това може да е много объркващо за клиентите и е възможно те да имат съмнения в сексуалната си ориентация. Обикновено това не означава, че наистина са я променили. По-скоро объркванет е свързано с незадоволените им потребности в детството.
При успешна психоаналитична интервенция клиентът се превръща в човек, който умее да създава връзки с хора сред връстниците си, които да задоволяват неговите нужди и спира да фантазира за терапевта си.
Би било подвеждащо, обаче, ако се каже че това се случва бързо и че се случва винаги. Понякога минават години, в които клиентите стоят в състояние на влюбеност и не могат да разберат защо терапевтите им не отговарят на чувствата им като се срещат с тях извън кабинета или не им разказват за личния си живот. Ако терапевтът не е в състояние да помогне на клиентът да разбере преноса, който прави, може да се наложи да бъде пренасочен към друг терапевт. Това може да се изживее като отхвърляне от страна на клиента, които не могат да разберат защо това е необходимо.