Rss feeds

Психотерапия ››

Гранично личностно разстройство-част II

Марина Стойчовска
0 коментара

Ако вие имате близък, който страда от Гранично Личностно Разстройство (ГЛР или бордърлайн), помнете, че за да му помогнете, първо трябва да помогнете на себе си. От вашата емоционална и физическа устойчивост зависи стабилността на връзката ви. Тя зависи от желанието ви да се грижите за собствените си нужди, да отделяте време за себе си, да поставите граници във връзката си, да сте отделени известно време от вашия близък с ГЛР.
Можете да подобрите живота си дори вашият близък да не се промени. Ако поемете повече контрол върху ситуацията, върху собствените си реакции, може би ще успеете да хармонизирате отношенията си.
По голяма част от поведението на хората с ГЛР не е умишлено. Не приемайте поведението му лично, а се информирайте за спецификите на това личностно разстройство. Това ще ви избави от излишни усложнения в комуникацията.
Ето четири причини, поради които общуването с човек с ГЛР е толкова сложно:

1. Ниска емоционална интелигентност

Не става въпрос за обща култура или за академични знания, нито за IQ. Човек може да е умен по повече от един начини. Емоционалната интелигентност се свързва с разпознаване на собствените и чуждите емоции и съобразяване мисленето и поведението с това.
Хората считат, че страдащите от ГЛР не са способни на съпричастност. Техните емоции всъщност са толкова силни, че на тях им е трудно да обръщат внимание на емоциите на другите. Те са като удавници, които се вкопчват в спасителите си и ги повличат надолу.

2. Импулсивна агресия

Агресията при тях се появява съвсем неочаквано, често защото се чувстват заплашени от изоставяне и отхвърляне. Агресията може да се обърне навътре към самия страдащ от ГЛР, но може да се обърне и към половинката му.
Импулсивната агресия се свързва с борбата между логичната и емоционалната част от мозъка ни. При бордърлайн логичната губи. Агресивните тенденции могат да бъдат наследствени.
Може да се мисли за агресията като лъв, като свиреп звяр, който е затворен в клетка, но не много стабилна. Той успява да се освободи, когато емоциите са силни и не могат да бъдат подложени на контрол.
Дали лъвът ще се обърне навътре или навън, това е една от най-основните бариери за създаването на доверие и топли отношения между хората с ГЛР и техните партньори. Важното е да не забравяме, че лъвът и човека до нас не са едно и също нещо.

3.Чувствителност към отблъскване

Заедно със страхът от изоставяне, хората с ГЛР са изключително чувствителни към отблъскване. Те го очакват с негодувание, виждат го, когато не съществува и преувеличават независимо дали го има или не. За това малки знаци – или възприети като малки знаци – могат да причинят големи щети.

4.Подобен на дете

Хората с ГЛР може да изглеждат зрели в социални или професионални ситуации, както всеки друг възрастен. Когато става въпрос, обаче, за много силни емоции, те могат да се държат незряло като деца.  
Тяхната тъга може да бъде сходна като тази, която едно дете чувства, когато е изоставено от другите деца. Когато е ядосан, може да прилича на нервен тийнейджър, яростен от отказа от родител да отиде на парти. Може да съществува и цялостна детска уязвимост като при Принцеса Даяна, Мeрилин Монро (и двете са имали класически черти на ГЛР).  

Източник:

http://www.bpdcentral.com/help-for-families/beyond-blame-system