Амарна

Какво е психотерапията ?

Само няколко думи в областта на психичното здраве са толкова двусмислени, колкото е терминът психотерапия, натоварен с редица значения само някои от които са – помощ, лечение, съветване, насочване, образоване и дори влияние. Разнообразието от дефиниции е превърнало образа на психотерапията в сбор от неясни идеи, подхранващи много и различни теории и техники. И все пак е важно да съществува кратко и точно описание на тази операция, най-малкото заради прецизното ѝ отграничаване и за целите на хипотетични конструкции и емпирични изследвания. Една изчерпателна работна дефиниция би изглеждала така:

•    Психотерапията е лечение, чрез психологически методи, на проблеми от емоционално естество. В процеса на психотерапията обучен специалист преднамерено установява професионални отношения с пациента с цел (1) отстраняване, модифициране или възпрепятстване ефекта на съществуващи симптоми, (2) корекция на погрешни модели на поведение и (3) подкрепа на позитивен личностен растеж и развитие.

Тази формулировка изисква допълнителни изяснения:

Психотерапията е лечение. Въпреки старанието на професионалистите психотерапията да не се свежда само до това, все пак тя представлява основно форма  на лечение. Термини като превъзпитание или помощен процес едва описват какво се случва в процеса на лечението и не могат да обяснят напълно терапевтичния му характер.

Психологически методи. Психотерапията е общ термин, включващ в себе си огромно разнообразие от психологически методи за лечение. Стратегиите са много, а форматите са разнообразни – индивидуални, групови, по двойки. Все пак всички от тях зависят от едно и също – установяването на адекватна комуникация, вербална или невербална.

Проблеми от емоционално естество. Емоционалните проблеми са разнообразни, засягащи всяка област от човешкото функциониране. Те са признаци за нарушение както в индивидуалния психичен, соматичен и вътрешноличностен, така и в обществения живот. Признаците на емоционална болест са многостранни и обхващат цялото човешко същество. С оглед на тази цялостност на емоционалните проблеми, би било погрешно да разделяме психичното от междуличностното, социалните и психологическите трудности, аспектите, от които са обикновено успоредни и хармонични, въпреки това не винаги да е очевидно.

Обучен специалист. В търсене на облекчение човек е склонен да търси помощна връзка с приятел или авторитет. Мотивацията, насърчаваща тази връзка идва от осъзнаването, че щастието и продуктивността ни са саботирани от вътрешни сили, които нито сме способни да разберем, нито да контролираме. Понякога тази връзка води до възстановяване на хомеостазата. Но в други случаи тя може да се окаже пагубна и за двете страни.  Най-адекватното справяне с емоционални проблеми изисква специализирани умения, които се усвояват чрез задълбочено обучение и опит.

Преднамерено установяване на професионални отношения. Тези отношения, същността на терапевтичния процес, са  предварително планирани и насочвани от терапевта. За разлика от непрофесионалните отношения, които са част от социалната природа на човека, връзката терапевт-пациент изисква сътрудничество, освен това трябва да е ясно, че тя е започната и поддържана на професионално ниво.

Пациентът. В психотерапията е за предпочитане, човекът подложен на лечение, да бъде наричан пациент, а не по други начини като например клиент и т.н. Терапевтът може да работи с повече от един пациент по време на сесия, както например се случва в терапиите за двойки и групови терапии.

Отстраняване на съществуващи симптоми. Основна цел на терапията е да се елиминират неприятностите, които пациентът изпитва и да се отстранят трудностите породени от симптомите.

Модифициране на същесвтуващите симптоми. Въпреки желанието ни за пълно облечение, определени обстоятелства могат да възпрепятстват постигането на тази цел. Различни фактори могат да повлияят на качеството или времетраенето на оказваното лечение и е възможно да се постигне само модификация, а не цялостно излекуване на симптомите на пациента.

Възпрепятстване на съществуващите симптоми. Съществуват някои злокачествени форми на емоционални заболявания, при които терапията може само да забави неизбежни влошаващи се процеси. Все пак този ефект от психотерапията е значим, защото често помага на пациента възможно най-дълго да остане във връзка с реалността.

Корекция на погрешни модели на поведение. В последните години вече се приема, че много от професионалните, образователни, брачни, междуличностни и социални проблеми са емоционално причинени, което е довело и до разпространението на психотерапията в области, досега смятани единствено за поле на работа само на психолози, учители, социолози, религиозни лидери или законодатели. Това е разширило целите на психотерапията от облекчаване на симптоми или тяхното отстраняване до корекция на погрешни междуличностни модели на поведение и взаимоотношения.

Подкрепа на позитивен личностен растеж и развитие. Последната полза от психотерапията се отнася до личностното узряване. Това е сравнително ново измерение в полето на психотерапията – нейната цел в това отношение е да доведе до стремеж от страна на пациента за по-пълна творческа себереализация, по-продуктивни нагласи към живота, и по-задоволителни отношения с хората.

Всички тези неясноти около представата за психотерапията и богатството от дефиниции и определения, които ѝ се дават, понякога точни, понякога не толкова, водят и до задаването на въпроса – Въпреки че основната ѝ функция е да лекува, може ли психотерапията категорично да бъде отнесена към строго медицински модел ? Терапевти, които се осмеляват да предлагат услуги в областта на психичното здраве, неизбежно откриват, че трябва да навлязат в зони чужди на медицинския модел. По нужда те се адаптират към концепции и интервенции, които са по свързани със социалните, отколкото с биологичните модели. Например ако психотерапевт се ангажира с превантивна работа или някаква форма на краткосрочна терапия трябва да се запознае с динамиката на социалните системи и процедурите за рехабилитация. Всъщност голяма част от объркването за значението на термина психотерапия идва и от факта, че през последните години психотерапевтичната помощ се разпростира сред все повече хора с нарастващо различни оплаквания. Те започват от тревожност, депресия, през фобии и кумпулсии (натрапчиви импулси), до поведенчески отклонения, междуличностни трудности, брачни и семейни проблеми, сексуална дисфункция и пристрастяване. Моделите, които са най-подходящи за разбирането и справянето с тези проблеми, са съвсем разностранни и произлизат от различни области. Всъщност дори в курса на лечение на един човек, се прилага информация извлечена от медицински, социологически, образователни и други източници. И все пак няма как да се отрече, че и по някакъв начин терминът психотерапия е ограничаващ, защото буквално означава лечение на психични или нервни разстройства, което определение пък предполага строго медицински модел. Но за да се справи с всички проблеми, за които е потърсена психотерапията, тя трябва да прибегне до теории и методи, съответстващи повече на други (социологически, образователни и т.н.), а не на медицинските модели. Всъщност точно това се е случило през годините, въпреки протести от страна на професионалисти, които не  желаят да се навлиза в техните полета. Но на психотерапията не трябва да се гледа като целяща да покрие и заеме мястото на няколко различни други дисциплини, а като на цялост от разнообразни процедури, които съвпадат с техники, използвани в други области, като консултиране, социална работа, образование, рехабилитация, въпреки че целите ѝ са различни. При тези условия, всеки един психотерапевт трябва да бъде добре подготвен да премине отвъд границите на медицинския модел към по прагматично отдаване на проблемите, с които се среща в практиката си.